Ан Райс - Лашър

- Виж сега - продължи той. - Ако Джифорд Мейфеър има медицински картони в града, мисля, че мога да ги получа чрез института «Кеплингер», поверително, без да притесняваме никого.

Лайтнър се смръщи и поклати глава.

- Не. Не и отново без съгласието им.

- Райън Мейфеър няма да разбере. Остави това на нас, на «тайните медицински служби», или както искаш го наречи. Но аз искам да се видя с Къри.

- Разбирам. И това ще уредим утре. Може би дори по-късно тази вечер. Трябва да помисля.

- За какво?

- За всичко това. Защо Старшите са позволили на Столов да дойде тук и да се намеси по този начин с риск да разгневи семейството. - Той сякаш мислеше на глас и не очакваше Ларк да му отговори нещо. - Нали знаеш, че цял живот съм разследвал свръхестественото. Никога не съм се забърквал така с друго семейство. Чувствам се все по-обвързан с тях, все по-притеснен. Дори донякъде се срамувам, че не се намесих преди Роуан да замине, но Старшите ми дадоха съвсем точни нареждания.

- Е, очевидно те смятат, че в генетиката на това семейство има нещо странно - каза Ларк. - Търсят наследствени черти. Господи, поне шестима души снощи ми казаха, че Джифорд е имала някаква психична дарба. Казаха, че виждала мъжа, който бил нещо като семеен призрак. Казаха, че била по-силна, отколкото се представяла. Мисля, че приятелите ти от Таламаска са тръгнали по същата следа.

Лайтнър не бързаше да отговаря. Най-накрая каза:

- Не е точно така. Би трябвало да сме на една следа, но не съм сигурен и това е по-скоро… объркващо.

Телефонът ги прекъсна - тихият пулсиращ звън от слушалката до дивана, която изглеждаше нелепо модерна сред всичкия махагон и кадифените тапицерии.

Ларк отговори на обаждането:

- Доктор Ларкин. - Отговаряше винаги по този начин, дори на монетния телефон на летището.

- Обажда се Райън Мейфеър - каза човекът от другата страна. - Вие ли сте докторът от Калифорния?

- Да, радвам се да ви чуя, господин Мейфеър, не исках да ви притеснявам тези дни. Мога да остана до утре.

- Аарън Лайтнър при вас ли е, докторе?

- Да, всъщност е при мен. Искате ли да говорите с него?

- Не. Моля ви, слушайте. Едит Мейфеър почина рано тази сутрин от маточен кръвоизлив. Тя беше внучка на Лорън Мейфеър и Жак Мейфеър и братовчедка на мен и Джифорд. Едит явно е умряла от загуба на кръв в апартамента си на Еспланада авеню. Баба и? я открила този следобед след погребението. Мисля, че трябва да поговорим за тези генетични изследвания. Може би те ще разкрият някои проблеми… в семейството.

- Господи боже! - прошепна Ларкин. Гласът на човека отсреща бе съвсем равен и студен.

- Можете ли да дойдете в офиса ми в центъра? - попита Райън. - И помолете Лайтнър да ви придружи.

- Разбира се. Ще сме там до…

- Десет минути - каза Лайтнър. Вече бе станал и взе телефона от Ларк.

- Райън - каза той. - Предупреди всички жени в семейството. Гледай да не ги притесняваш, но те не бива да остават сами. Ако нещо се случи, трябва да има кой да се обади на лекар. Очевидно нито Едит, нито Джифорд са могли да го сторят. Знам за какво те моля, но… Да. Да. На всички. На всички. Така трябва. Ще се видим след десет минути.

Двамата напуснаха апартамента, като взеха на бегом стъпалата към улицата, без да се качват в елегантния малък асансьор.

- Какво мислиш, че става, по дяволите? - попита Ларк. - Какво означава това, още един смъртен случай, и то съвсем същият?

Лайтнър не отговори. Изглеждаше печален и неспокоен.

- Между другото, ти да не би да имаш силно развит слух? Откъде разбра какво ми каза той по телефона?

- Да, суперразвит е - промърмори Лайтнър. Излязоха от хотела и веднага се качиха в едно такси.

Хладината все още се усещаше, но жегата и влагата постепенно я надвиваха. Ларкин виждаше навсякъде зеленина и тук-там по някоя очарователна отживелица - старомоден уличен фенер или решетка от ковано желязо на балкона на някоя къща.

- Мисля, че въпросът е - обади се Лайтнър отново, сякаш пак мислеше на глас - какво ще им кажем. Ти много добре знаеш какво се случва. Знаеш, че то няма нищо общо с никакви генетични заболявания, освен в най-широкия смисъл на това определение.

Шофьорът на таксито направи обратен завой и пое по булеварда с такава скорост, че те подскачаха на седалката и се блъскаха един в друг.

- Не те разбирам - каза Ларкин. - Не знам какво става. Това е нещо като синдром, като токсичния шок.

- О, стига, човече - отвърна Лайтнър. - И двамата знаем. Той се опитва да се чифтоса с тях. Ти сам ми каза това, не помниш ли? Роуан е заявила, че иска да знае дали това същество може да се чифтосва с хора и по-конкретно с нея самата. Искала е цялостна генетична експертиза на пробите.