Ан Райс - Лашър

- Да, правя разлика, лельо, знаеш това. Ще отбележа за протокола, че отново бях много послушна. Току-що изчистих цялата къща. И успях да накарам мама и татко да вечерят заедно, преди да започнат нощните си забавления. У дома всичко е спокойно. Древната Евелин днес продума. Каза, че иска да седне на верандата и да гледа как минават трамваите. Така че не се тревожи. Погрижих се за всичко.

Погрижих се за всичко! А после дойде и странното признание, със сигурност добре пресметната лъжа:

- Виж, аз наистина искам да са пияни през цялото време. Искам да кажа, че ми се иска да са живи, а не да се пропият до смърт пред очите ми, но, по дяволите, така имам свобода. Не мога да издържам, когато братовчедите се бъркат постоянно и ме питат кога си лягам и дали съм си написала домашните. Бродя из целия град и никой не ме тормози.

Пиърс се забавляваше с това. Той обожаваше Мона, което беше изненадващо, тъй като по принцип харесваше невинните, сърдечни хора, като неговата братовчедка и племенница Кланси Мейфеър.

Мона не беше невинна, освен в най-сериозния аспект на тази дума. Не, тя не се мислеше за лоша и не искаше да бъде лоша. Просто беше… езичница.

Наистина имаше своята свобода, по свой собствен езически начин. Признанието за преждевременната и? сексуална активност също бе пресметнато. Седмици след решението на Мона да го направи телефонът се запали от истории за нейните афери. «Знаете ли какво обича да прави това дете на гробищата?», бе изплакала Сесилия.

Но какво можеше да направи Джифорд? Алисия вече не искаше изобщо да я вижда. Нямаше да я пусне в къщата, въпреки че Джифорд все ходеше там. Древната Евелин не казваше никому какво е видяла или не е видяла.

«Нали ти казах всичко за моите гаджета - бе казала Мона. - Не се притеснявай за това!»

Поне Древната Евелин да не разказваше денонощно как двамата с Жулиен танцували на музиката от грамофона. Да не беше стигало никога до ушите на Мона, че нейната прапрабаба е имала връзка с братовчедката Стела. Все пак дори умният Лайтнър не знаеше за това! В досието нямаше и дума за връзките на Стела с жени.

- Това беше най-хубавото ми време - бе казала Древната Евелин на Джифорд и Алисия. - Бяхме в Европа, в Рим, когато се случи. Не знам къде беше Лайънъл, а онази ужасна сестра беше излязла с бебето, с Анта. Никога не съм изпитвала такава любов, както към Стела. Тя бе спала с много жени, каза ми го онази нощ. Дори не можеше да ги преброи. Каза, че любовта с жени била черешката на тортата. И аз мисля така. Бих го направила отново, ако някой може да открадне сърцето ми така, както Стела. Помня, че когато се върнахме от Европа, отидохме заедно във Френския квартал. Тя държеше едно местенце там. Спахме в голямото легло, ядохме омари и скариди, пихме вино. О, онези седмици в Рим бяха толкова кратки… - И така нататък и така нататък, докато се стигна отново до грамофона «Виктрола». Жулиен и? го дал. Стела разбрала. Стела никога не си го поискала обратно. Мери Бет дошла и казала: «Дай ми грамофона на Жулиен». Били минали шест месеца след смъртта му и Мери Бет била претършувала стаята му.

- Не и? го дадох, разбира се. - Древната Евелин водеше Джифорд и Алисия в стаята си и пускаше малкия грамофон. Извърташе много от старите мюзикли и после арии от «Травиата». - Гледах тази опера със Стела в Ню Йорк. Колко обичах Стела…

- Скъпи мои - беше им казала веднъж, на Алисия, Джифорд и на Мона, която тогава бе твърде малка, за да разбере, - все някога трябва да познаете стенещата, великолепна любов с друга жена. Не бъдете глупави. Това не е ненормално. Това е захарта в кафето ви. Ягодката в сладоледа. Шоколадът.

Нищо чудно, че Алисия се превърна в това, което всички наричаха «пълна уличница». Така и не си даде сметка какво върши. Спеше с моряци от пристанището, с войници, с всичко и всички, докато не я забърса Патрик: «Алисия, аз ще те спася».

Първата им нощ бе дълго запиване до зори, и после Патрик обяви, че е поискал ръката и?. Тя била изгубена душа, за която той щял да се погрижи. Алисия забременя с Мона. Последваха години на шампанско и смях. А сега те вече бяха най-обикновени пияници, не бе останало нищо от романтиката. Освен Мона.

Джифорд си погледна часовника - малкия златен ръчен часовник, подарък от Древната Евелин. Да, оставаше по-малко от час до края на Марди Грас, а после идваше Великопостната сряда и тя щеше да се прибере у дома - в Ню Орлиънс.

Вероятно щеше да изчака до сутринта, дори до обед. После щеше да отиде до града, без да се притеснява от ужасния трафик в обратната посока и щеше да се прибере до четири часа. Щеше да спре в църквата «Света Сесилия» и да намаже челото си с пепел. Самата мисъл за тази малка църква с нейните светци и ангели я успокои и и? позволи да затвори очи. Пръст при пръстта. Още един час и ще мога да се прибера у дома.