Ан Райс - Лашър

«Трябваше да предупредя Майкъл Къри», помисли си тя. Трябваше да предупредя Роуан Мейфеър. Но те са прочели досието. Те със сигурност са знаели! Никой не може да бъде щастлив в къщата на Първа улица. Беше напълно безсмислено да я ремонтират. Злото там живее във всяка тухла, във всяко късче хоросан. Тринайсет вещици и като си помислиш само, че всички вехтории на Жулиен още бяха на тавана. Злото живееше в тях; то живееше в гипсовите тавани, на верандите, под стрехите, както осите изграждаха гнездата си в капителите на коринтските колони. За тази къща нямаше надежда, нямаше бъдеще. Винаги бе знаела това.

Нямаше нужда онези от Таламаска да и? го казват. Тя го знаеше.

Разбра го още когато за първи път стъпи в къщата - беше малко момиченце, заведе я баба и?, Древната Евелин, още тогава я наричаха така, защото вече беше стара, а имаше няколко по-млади жени в рода с името Евелин. Една беше омъжена за Чарлз Мейфеър, а друга за Брайс - но не помнеше какво точно се случи с тях.

Двете с Древната Евелин отидоха на Първа улица, за да посетят леля Карл и горката Деидре, наследницата, в нейния люлеещ се трон. Джифорд видя прословутия призрак на Първа улица ясно и съвсем отчетливо - мъж, който стоеше до стола на Деидре. А леля Карлота, тази стоманена, студена и зла леля Карлота, говореше с тях в зловещия салон, сякаш там нямаше никакъв призрак.

По онова време Деидре вече бе изпаднала в кататония. «Горкото дете - бе казала Древната Евелин. - Жулиен предвиди всичко това.» Още едно от нейните изявления, които отказваше да обясни, въпреки че често ги повтаряше. А по-късно каза на Джифорд: «Деидре позна само мъката и никога щастието да бъде една от нас».

«Какво щастие?» - чудеше се сега Джифорд, както се бе чудила и тогава. Какво имаше предвид Древната Евелин? Да, Джифорд се досещаше. Всичко бе запечатано на старите фотографии на чичо и? Жулиен. Жулиен и Евелин в «Шутц Беъркет» в летен ден, облечени с бели палта и с шофьорски очила. Жулиен и Евелин под дъбовете на Одюбон парк; Жулиен и Евелин в стаята му на третия етаж. Десет години след смъртта на Жулиен Евелин бе заминала със Стела за Европа, където бяха преживели своята «афера», за която Евелин говореше толкова тържествено.

Навремето, преди да престане да говори, Древната Евелин все разказваше тези истории, шептеше ги поверително - как Жулиен е легнал с нея, когато била на тринайсет, как дошъл на Амелия стрийт и извикал от страничната алея: «Евелин, слез долу, Евелин!», и принудил дядо и? Уокър да я пусне от стаята на тавана, където била заключена.

Да, между тях двамата имаше кръвна вражда - започнала още от онова убийство в Ривърбенд, когато Жулиен бил момче, заради един инцидент с пистолет, завършил със смъртта на братовчед му Августин. Правнукът на Августин се кълнеше в омразата си към човека, убил предшественика му, макар че всички бяха предшественици на всички по един или друг начин. Плетеница, истинска плетеница. Родословното дърво на рода Мейфеър приличаше на плетеница от бодливи растения, погълнали прозорците и вратите на замъка на Спящата красавица.

Мона обаче бе успяла да го подреди на компютъра си и наскоро дори гордо обяви, че е свързана с повече наследствени линии с Жулиен и Анжелик от всеки друг в рода. Да не споменаваме клоновете, които водеха началото си още от Сан Доминго. От тях главата на Джифорд направо се замайваше, те я изпълваха с тъга. Щеше и? се Мона да се увлича по момчета на нейната възраст и по дрехи, а не да е така обсебена от семейството, компютрите, бързите коли и оръжията.

- Не научи ли най-важното за оръжията? - бе настояла Джифорд. - Не знаеш ли защо е тази пропаст между нас и Мейфеър от Първа улица? Нали всичко се е случило заради едно оръжие.

Но това не прекрати маниите на Мона. Тя успя да завлече пет пъти Джифорд в някакво жалко стрелбище отвъд реката, за да се научат да стрелят с онези шумни пистолети трийсет и осми калибър. Джифорд едва не откачи. Но беше по-добре да е с Мона, отколкото да се притеснява какво ли прави там сама.

Райън одобряваше това. Дори накара Джифорд да задържи пистолета и да го сложи в дрешника. Накара я да внесе пистолет в къщата си.

Мона имаше да учи още много. Дали Древната Евелин бе разказвала и на нея старите си истории? От време на време старицата се изтръгваше от вечното си мълчание. Гласът и? се беше запазил и тя като нищо можеше да почне отново да припява своята песен, както най-старият в племето предава на младите своята история: