Дийл,Уилямch - Спектакълът на Злото

- Имате ли някой нов въпрос? — раздразнено попита Рейни.

- Трябва да изясним няколко момента — тихо отвърна Парвър. Вейл се впечатли от самообладанието й.

- Колко скоро след като се запознахте с Попи Палмър, имахте за първи път сексуален контакт с нея?

- С точност до минути или часове? — ухили се Дарби.

- Става и в часове — хладно отговори Парвър.

- Както вече казах, ние попаднахме в "Скин Гейм", тя същия ден беше на работа и след като пихме по няколко бири, Чарли я попита дали иска да изпие една и в нашата компания, а пък тя отвърна, че предпочита коктейл с шампанско. Всъщност наливат кока-кола в нещо като чаша и му викат шампанско, а ти се изръсваш пет долара за тая проклетия. Та поговорихме си, докато не стана към седем, а нейното работно време приключваше, затова си казах: какво пък толкова? В такива моменти ти се приисква да отидеш някъде и да пийнеш нещо сериозно. А едната работа води до другата, тъй че в крайна сметка спряхме в "Бавериън Ин" и си наехме стая. Той се наведе към Парвър и добави: — Искате ли да научите подробностите?

- Няма да е необходимо. — Тя погледна в бележките си. – Поне не засега.

"Добър ход — помисли си Вейл. — Накарай го да си мисли, че това не е краят. Че тепърва ще се пържи."

- Имахте ли сексуални отношения с мис Палмър в споменатия случай? — продължи Парвър.

Дарби погледна към Рейни, който кимна.

- Разбира се.

- Колко пъти сте се срещали с мис Палмър след това?

- Нямам представа, четири или пет. Не си спомням съвсем точно.

Тя отново прелисти бележките си.

- Мис Палмър казва, че сте се срещали в "Бавериън Ин" шест пъти. Самият вие при един от разпитите казвате пет. После шест. А този път — четири или пет. Кой е верният отговор?

- Чакай малко, какви са тези глупости?! Имах връзка с нея. Никога не съм го отричал. Казах го на ченгетата още при първия разпит.

- И така, четири, пет или шест пъти? — спокойно повтори тя.

- Току-що ви казах, че не си спомням. Добре, нека са шест. По дяволите, щом Попи казва, значи са били шест. Не си ги отбелязвах в календарчето, но нищо чудно тя да го е правила.

- Но във всеки от случаите сте правили секс?

- Да. Това да не ви възбужда, а?

- Стига глупости, Дарби — отряза го Вейл.

- Вижте, това, дето го направих, беше при самозащита. Колко пъти трябва да ви го повторя, по дяволите? Защо просто не излезете навън и не хванете някой наркотрафикант или друг истински престъпник, за да помогнете на обществото?

Вейл се обърна към Рейни.

- Това може да продължи вечно.

- Просто отговаряй на въпросите с "да" или "не" — каза Рейни.

- Нека се върнем към деня, в който застреляхте жена си — каза Парвър. — Бяхте ли в "Скин Гейм Клъб" същия ден?

- Не. Спряхме в едно бистро край магистрала 78. Не знам дали въобще си има име. Отпред има табелка, на която пише "Коктейли".

- Въобще видяхте ли се с Попи Палмър този ден?

- Не.

- Говорихте ли с нея?

- Не и преди стрелбата.

- А кога?

- Обадих й се, когато дойде полицията и открих листчето с нейния номер до телефона.

- Защо й се обадихте?

- Исках да й кажа какво се случи и да разбера нещо за онова листче. Исках да разбера откъде номерът й е попаднал в Рамона, защото го нямаше в указателя. Попи каза, че Рамона й звъннала към четири и половина - пет и била доста ядосана. Казала, че ще ме очисти. Точно това ми предаде Попи — Рамона казала, че ще ме очисти, представяте ли си?

- Кога си тръгнахте от бара на 78-а?

- Не си спомням. Трябва да е било към пет и половина. Не съм си гледал часовника. — Той цъкна с език. - Обикновено жена ми не стреля по мен, когато се прибера малко по-късно.

- Не можете ли да бъдете малко по-прецизен с времето?

- До къщи е около половин час, а когато се прибрах, тъкмо бяха почнали новините. Тъкмо влизах и Дан Радър заговори по телевизията.

Покажете ни на диаграмата какво точно стана, когато влязохте в къщата.

- По дяволите! — Той сграбчи молива и почна да чертае върху схемата. Докато разказваше, видимо забърза говора си. — Влизам ей оттук, тръгвам към всекидневната, което са може би пет-шест стъпки от вратата, и като поглеждам вътре, тя... Рамона... седи в люлеещия се стол, насочила към главата ми моя пистолет, и изведнъж стреля! Ей така, без да се замисли! Та значи аз се хвърлям настрани и се скривам зад вратата, тя пак стреля, ей тук, дето е кръстчето, и аз като се па- никьосах, сложих два патрона в пушката. Тя пак гръмна и куршумът изсвири на милиметър от главата ми, и аз взех, че стрелях към нея, а тя падна назад, но стреля още веднъж. Аз също стрелях. Всичко стана за не повече от минута.