Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Елодин беше моят настойник за повишаването ми в ре'лар, но аз знаех, че това може да се промени. Понякога магистрите се бореха за особено обещаващите студенти. Например Мола е била писар, преди Аруил да я открадне при себе си в Медика.

— Изучаването на симпатията ми доставя голямо удоволствие — предпазливо рекох аз.

— Това е съвсем очевидно — усмихна се Дал. — Някои от твоите състуденти биха искали тя да ти доставя по-малко удоволствие, мога да те уверя в това. — Той изяде още едно парче сирене и после продължи: — Като заговорихме за това, възможно е и да се прекали с ученето. Не беше ли казал Текам: „Твърде многото учене вреди на студента“?

— Всъщност го е казал Ертам Мъдрия — поправих го аз. Пишеше го в книгите, които магистър Лорен бе заделил за подготовката на ре'лари през този семестър.

— Така или иначе е вярно — заяви той. — Може да помислиш дали да не си вземеш един семестър ваканция, за да си починеш малко. Да попътуваш, да се попечеш на слънце. — Отпи отново от виното. — Не е добре представител на Едема Рух да няма тен.

Не знаех какво да отговоря на това. Никога не ми бе минавала мисълта да си взема почивка от Университета. Къде можех да отида?

Съдържателят донесе чиниите с рибата, от която се вдигаше ухаеща на лимон и масло пара. За известно време и двамата се съсредоточихме върху храната. Бях доволен, че имам извинение да не говоря. Защо Дал ще ми прави комплименти за следването ми и след това ще ме окуражава да напусна?

Накрая магистърът въздъхна със задоволство и бутна напред чинията си.

— Нека ти разкажа една малка история — подхвана той. — История, която бих нарекъл „Невежият Едема“.

При тези думи вдигнах поглед, като продължавах да дъвча рибата, с която беше пълна устата ми. Постарах се изражението ми да остане внимателно и сдържано.

Той повдигна вежди, сякаш очакваше да види дали имам да кажа нещо.

Когато не го направих, продължи:

— Някога имало един учен арканист. Той знаел всичко за симпатията, сигалдрията и алхимията. В главата си имал подредени десетки имена. Говорел осем езика и имал образцов почерк. Единственото, което му пречело да стане магистър, било неумението да избира подходящия момент и донякъде липсата на обществено благоприличие. — Дал отпи от виното си. — И така, известно време нашият човек гонил вятъра, като се надявал, че ще намери късмета си някъде по широкия свят. И докато пътувал към Тиню, стигнал до езеро, което трябвало да прекоси. — Той се усмихна широко. — За негов късмет един лодкар от рода Едема му предложил да го прекара от другата страна. Когато разбрал, че пътуването ще отнеме няколко часа, арканистът се опитал да завърже разговор.

„Какво мислите — попитал той лодкаря — за теорията на Текам за енергията като първична субстанция вместо като свойство на материала?“

Лодкарят отвърнал, че никога не бил мислил върху това. А и нямал намерение да го прави.

„Несъмнено образованието ви е включвало «Богоявление» на Текам?“, попитал арканистът.

„Никога не съм имал онова, което вие наричате образование, почитаеми — отвърнал лодкарят. — И не бих познал този ваш Текам дори и ако дойде да продава игли на жена ми.“

Изпълнен с любопитство, арканистът му задал още въпроси и мъжът от Едема признал, че и хабер си няма кой е Фелтеми Рейс, нито пък знае какво представлява механизмът със зъбни колела. Арканистът продължил да задава въпроси още цял час, в началото от любопитство, а после с все по-нарастващ ужас. Чашата преляла, когато открил, че лодкарят дори не може да чете и да пише.

„Господине — казал изуменият арканист, — всеки е длъжен да се самообразова. Един човек без образование не се различава особено от животното.“

Дал се ухили.

— Е, както можеш да се досетиш, след това разговорът не продължил много дълго. През следващия час те плавали в напрегнато мълчание, но точно когато се появил отсрещният бряг, се извила буря. Вълните залюлели малката лодка, а дъските й започнали да скърцат и да стенат. Мъжът от Едема погледнал облаците и казал: „След пет минути ще стане зле, после ще се влоши още повече, преди небето да се изчисти. Моята лодка няма да издържи през цялото това време. Накрая ще ни се наложи да поплуваме.“ След тези думи лодкарят свалил ризата си и се захванал да я връзва около кръста си.

„Но аз не мога да плувам“, признал арканистът.

Дал допи остатъка от виното си, обърна чашата с дъното нагоре и я тропна силно върху масата. Настъпи изпълнен с мълчание момент на очакване, докато той ме наблюдаваше с изражение на самодоволство.