Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

> 49.

> Невежият Едема

Видях Елкса Дал да вдига ръка за поздрав от другия край на двора.

— Квоте! — сърдечно се усмихна той. — Точно теб се надявах да видя! Мога ли да отнема малко от времето ти?

— Разбира се — отвърнах аз.

Макар да харесвах магистър Дал, не бяхме общували много извън залата за лекции.

— Мога ли да ви почерпя едно питие или да хапнем нещо за обяд? Мислех да ви се отблагодаря подобаващо, задето говорихте от мое име на процеса, но напоследък бях доста зает…

— Както и аз — рече Дал. — Всъщност от доста дни искам да говоря с теб, но времето все не ми стига. — Той се огледа. — Няма да откажа нещо за хапване, но вероятно ще отклоня поканата ти за питие. След по-малко от час трябва да участвам в приемните изпити.

Влязохме в „Белият елен“. Само бях надниквал в тази кръчма, защото беше твърде скъпа за такива като мен.

Веднага познаха Елкса Дал в тъмната му магистърска мантия и съдържателят започна да любезничи с него, докато ни водеше към една отделена настрани маса. Личеше си, че Дал се чувства съвсем като у дома си, но аз на свой ред бях все по-неспокоен. Не можех да си представя защо магистърът на симпатията би ме търсил, за да разговаря с мен.

— Какво да ви донеса? — попита високият слаб мъж веднага, щом като седнахме. — Напитки? Подбрани сирена? Имаме и възхитителна пъстърва с лимон.

— Пъстървата и сирената са добра идея — отвърна Дал.

— А за вас? — обърна се към мен съдържателят.

— И аз ще опитам пъстървата — отвърнах аз.

— Чудесно — одобри той и потри ръце в очакване. — А за пиене?

— Сайдер — казах аз.

— Имате ли някакво червено вино от Фалоус? — колебливо попита Дал.

— Имаме — рече съдържателят — и ако мога да добавя, то е от много добра реколта.

— Ще пийна една чаша — каза Дал и ме погледна. — Това количество не би трябвало да повлияе толкова на преценката ми.

Съдържателят се забърза да изпълни поръчката и ни остави сами с Елкса Дал. Чувствах се странно да седя на една маса с него. Размърдах се неспокойно на стола си.

— И така, как вървят нещата при теб? — разговорливо се поинтересува Дал.

— Горе-долу — отговорих аз. — Семестърът мина добре, като изключим онова, което се случи… — Махнах с ръка по посока на Имре.

Дал се засмя мрачно.

— Това беше като напомняне за старите времена, нали? — поклати глава той. — „Съюзяване с демони“. За бога!

Съдържателят се върна с напитките ни и си тръгна, без да каже и дума.

Магистър Дал вдигна широката си глинена чаша.

— Пожелавам си да не ни изгорят живи някои суеверни хорица — вдигна тост той.

Усмихнах се въпреки смущението си и вдигнах дървената си халба.

— Хубава традиция.

И двамата отпихме. Дал въздъхна одобрително на вкуса на виното и ме погледна през масата.

— И така, кажи ми — подхвана той — мислил ли си някога какво ще правиш, когато приключиш тук? Имам предвид, след като получиш своя гилдер.

— Не съм мислил толкова надалеч — откровено признах аз. — Струва ми се, че дотогава има толкова много време.

— Със скоростта, с която се издигаш нагоре, може и да не е след толкова много време. Вече си ре'лар на… На колко години беше?

— На седемнайсет — спокойно излъгах аз.

Бях много чувствителен по отношение на възрастта си. Повечето студенти бяха почти на двайсет, когато се записваха в Университета, да не говорим, когато се присъединяваха към Арканум.

— Седемнайсет — тихо и замислено повтори Дал. — Толкова лесно е човек да забрави това. Изглеждаш доста висок. — Погледът му беше отнесен. — В името на бога и неговата дама, на седемнайсет животът ми беше истинска бъркотия. Следването ми, опитите да намеря своето място под слънцето. Жените… — Той бавно поклати глава. — Знаеш ли, нещата ще се оправят. Изчакай три или четири години и всичко ще се поуспокои. Не че имаш кой знае какви неприятности, щом си ре'лар на седемнайсет. — Магистърът вдигна за кратко към мен глинената си чаша, преди да отпие отново. — Значително постижение.

Леко се изчервих, без да знам какво да кажа.

Съдържателят се върна и взе да слага чинии върху масата. Малка дъска с подредени върху нея резенчета различни сирена. Чиния с препечени филии хляб. Купичка с консервирани ягоди и друга със сладко от боровинки. Чинийка с натрошени орехи.

Дал си взе малко хляб и резен ронливо саламурено сирене.

— Ти си доста добър симпатист — отбеляза той. — За човек с твоите умения съществуват големи възможности.

Сложих парче сирене и малко ягоди върху една препечена филийка и я пъхнах в устата си, за да спечеля малко време да помисля. Дали Дал не намекваше, че иска да се съсредоточа повече върху изучаването на симпатия? Дали не загатваше, че иска да е мой настойник за издигането ми до ранга на ел'тхе?