Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Симон се отпусна облекчено.

— Проклет да си! — немощно извика той и се засмя. — Това не е смешно, копеле такова.

Продължи да се смее безпомощно, докато бършеше лъскавата пот от челото си.

Уилем промърмори нещо на сиару и се върна на мястото си.

— Вие тримата сте почти толкова добри, колкото и някоя танцуваща трупа — рече Мола.

Симон си пое дълбоко дъх и след това бавно го изпусна. Разкърши рамене и повдигна куклата и иглата на нивото на очите си. Ръката му трепереше.

— В името на Техлу! — възкликна той. — Изкара ми акъла и сега не мога да го направя.

— В името на божията любов! — Мола се изправи, заобиколи огъня, за да застане до Симон, и протегна ръка — Дай ми ги. — Тя взе куклата и иглата, обърна се и ме погледна в очите. — Готов ли си?

— Само секунда.

След два цикъла постоянна бдителност отпускането на Алара, който ме защитаваше, бе като да отвориш юмрук, който се е вцепенил, защото е стискал нещо твърде дълго.

Поклатих глава. Чувствах се странно без Алара. Сякаш бях гол.

— Не се сдържай, но за всеки случай ме удари в крака.

Мола промърмори обвързване и заби иглата в крака на куклата.

Настъпи тишина. Всички стояха неподвижно и ме наблюдаваха.

Не почувствах нищо.

— Добре съм — уверих ги аз.

Приятелите ми си поеха облекчено дъх и аз погледнах Мола с любопитство.

— Това наистина ли беше всичко, на което си способна?

— Не — отвърна откровено Мола, издърпа иглата от крака на куклата, коленичи до огъня и я постави над него. — Това беше лек, пробен опит. Не искам да слушам отново момичешките ти писъци. — Тя извади иглата от огъня и се изправи. — Този път ще те нападна наистина. — Вдигна иглата над куклата и ме погледна. — Готов ли си?

Кимнах. Тя затвори очи за момент, след това прошепна обвързване и заби нагорещената игла в крака на куклата. Притиснатият към вътрешната страна на ръката ми метал стана студен и почувствах лек натиск върху прасеца си, все едно някой ме беше смушкал там с пръст. Погледнах надолу, за да се уверя, че Симон не ми отмъщава, като ме ръга с някоя пръчка.

Тъй като не гледах, пропуснах следващото нещо, което направи Мола, но усетих още три тъпи убождания — по едно във всяка ръка и още едно в мускула точно над коляното. Грамът стана още по-студен.

Чух как Фела ахна и вдигнах поглед точно навреме, за да видя как Мола хвърля куклата в огъня с неумолимо и решително изражение, промърморвайки ново обвързване.

Докато восъчната кукла се движеше в дъга във въздуха, Симон извика уплашено. Уилем отново се изправи на крака, почти готов да скочи към Мола, макар че вече беше твърде късно да я спре.

Куклата падна между зачервените въглени сред взрив от искри. Грамът върху ръката ми стана почти болезнено студен и аз се засмях лудешки. Всички се обърнаха да ме погледнат и израженията на лицата им варираха между чувство на ужас и недоверие.

— Добре съм — успокоих ги аз. — Въпреки че усещането беше странно. Беше като полъх, като да стоиш на топъл и плътен вятър.

Грамът върху ръката ми стана леден, сетне странното усещане избледня, когато куклата се разтопи и симпатичната връзка се разруши. Пламъците се издигнаха нагоре, щом восъкът започна да гори.

— Болеше ли? — разтревожено попита Симон.

— Никак даже — отвърнах аз.

— Това изчерпва възможностите ми — призна Мола. — За да направя нещо повече, трябва да разполагам с ковашка пещ.

— А тя е ел'тхе — доволно рече Симон. — Обзалагам се, че е три пъти по-добър симпатист от Амброуз.

— Поне три пъти — съгласих се аз. — Но ако някой е способен да направи всичко възможно, за да намери ковашка пещ, то това е Амброуз. Можеш да надделееш над грам, ако вложиш достатъчно енергия срещу него.

— Значи утре ще продължим с опитите? — попита Мола.

— По-добре да съм предпазлив, отколкото после да съжалявам — кимнах аз.

Симон мушна с пръчка мястото, където беше паднала куклата.

— След като Мола направи най-лошото, на което е способна, и просто ти се размина, това сигурно ще е достатъчно, за да те предпази и от Деви. Може да ти осигури известно спокойствие.

Настъпи кратко мълчание. Сдържах дъха си, като се надявах, че Фела и Мола не са обърнали особено внимание на коментара му.

— Деви? — Мола ме погледна с вдигнати вежди.

Изгледах свирепо Симон и той ми отвърна с жален поглед като на куче, което знае, че ще бъде изритано.

— Взех малко пари назаем от гаелет на име Деви — отвърнах аз, като се надявах, че този отговор ще е достатъчен.