Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Имам много добра представа — уверих я аз, усещайки раните по колената си и дразненето от още незарасналите белези по гърба ми.

Зачудих се дали да й кажа каква бъркотия бях забъркал с опита си да взема пръстена й. После реших, че настроението й едва ли ще се подобри, ако й обясня как Амброуз се опитва да ме убие.

— Дена, аз съм царят на добрите идеи, които след това се объркват ужасяващо.

При тези думи тя се усмихна и избърса очи с ръкава си.

— И двамата сме двойка ревливи идиоти, нали?

— Такива сме — съгласих се аз.

— Съжалявам — отново повтори тя и усмивката й угасна. — Просто исках да направя нещо мило за теб. Но не ме бива в тези неща.

Взех ръката й и я целунах.

— Дена, това е най-милото нещо, което някой някога е правил за мен — съвършено искрено казах аз.

Тя изсумтя.

— Това е самата истина — уверих я. — Ти си моето лъскаво пени на земята край пътя. Ти си по-ценна от солта или от луната по време на дълга нощна разходка. Ти си като сладко вино за устните ми, песен за гърлото ми и смях за сърцето ми.

Страните на Дена поруменяха, но аз спокойно продължих:

— Ти си твърде добра за мен. Ти си лукс, който не мога да си позволя. Въпреки това настоявам днес да дойдеш с мен. Ще те черпя вечеря и ще прекарам часове във възхвала на чудото, което си ти. — Изправих се и й помогнах да стане. — Ще свиря музика за теб. Ще пея песни за теб. До края на този следобед светът няма да може да ни докосне. — Повдигнах глава, превръщайки думите си във въпрос.

Устните на Дена се извиха закачливо.

— Звучи ми добре — каза тя. — Бих искала да избягам от света за един следобед.

* * *

Часове по-късно се връщах към Университета с лека стъпка. Подсвирквах си. Пеех. Лютнята на рамото ми беше лека като целувка. Слънцето беше топло и успокояващо. Ветрецът беше приятно прохладен.

Късметът започваше да ми се усмихва.

> 31.

> Тигелът

Сега, когато отново държах лютнята в ръцете си, останалата част от живота ми лесно се върна в руслото си. Работата ми в Рибарника беше по-лесна. Часовете ми в Университета минаваха неусетно. Дори и тези на Елодин изглеждаха по-смислени.

С леко сърце посетих Симон в комплекса по алхимия. Когато почуках, той отвори вратата и ми махна да вляза вътре.

— Проработи — развълнувано каза той.

Затворих внимателно вратата и Симон ме отведе до една маса, където бяха подредени редици от шишета, тръби и газови горелки. Той гордо се усмихна и вдигна нещо като къс, плитък буркан, от онези, които се използват за съхраняване на боя за лице или руж.

— Можеш ли да ми покажеш? — попитах аз.

Сим запали една малка газова горелка и пламъкът започна да облизва дъното на плитка желязна тавичка. Известно време стояхме мълчаливо, заслушани в съскането й.

— Имам нови ботуши — разговорливо се похвали приятелят ми и вдигна единия си крак, за да ми ги покаже.

— Хубави са — механично отвърнах аз, след което замълчах и погледнах по-отблизо. — Това кабарчета ли са? — попитах го невярващо.

Той се ухили злостно и аз се разсмях.

Желязната тава се нагорещи, Сим отвори буркана и притисна възглавничката на показалеца си към прозрачното вещество вътре. След това тържествено вдигна ръка и сложи върха на пръста си върху повърхността на нагорещената желязна тавичка.

Трепнах. Сим се усмихна самодоволно и подържа ръката си така още един дълъг миг, преди да я отдръпне.

— Невероятно! — възкликнах аз. — Вие, момчета, правите луди неща тук. Това е топлинен щит.

— Не — сериозно отвърна Сим. — Абсолютно погрешно е да възприемаш така това нещо. То не е щит. Не е изолатор. По-скоро е като допълнителен слой кожа, който изгаря, преди истинската ти кожа да се нагорещи.

— Като да имаш вода по ръцете си — предположих аз.

— Не, водата провежда топлината — отново поклати глава Сим, — а това не го прави.

— Значи _е_ изолатор.

— Добре — раздразнено рече приятелят ми. — Трябва да млъкнеш и да ме слушаш. Това е алхимия. Ти не разбираш нищо от алхимия.

— Знам, знам — помирително махнах с ръка аз.

— Кажи го тогава. Кажи: „Не разбирам нищо от алхимия.“

Изгледах го кръвнишки.

— Алхимията не е просто химия с някои допълнения — обясни той. — Това означава, че ако не ме слушаш, ще си направиш прибързани заключения, които ще са смъртоносно погрешни. Смъртоносни _и_ погрешни.

— Добре. — Поех си дълбоко дъх и го изпуснах. — Кажи ми.

— Ще трябва бързо да го размажеш — отвърна той. — Ще имаш само около десет секунди да го разнесеш върху дланите и ръцете си. — Той показа ръката до лакътя си. — Няма да се изтрие, но ще свалиш част от него, ако се разтъркваш твърде енергично. Изобщо не докосвай лицето си. Не пипай очите си. Не си бъркай в носа. Недей да си гризеш ноктите. Малко е отровно.