Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Изглежда толкова малък… Аааа! — изкрещя той и отскочи назад, разтръсквайки ръката си. — Черно проклятие! — изруга смутено той. — Съжалявам. Просто ме стресна, това е всичко.

— _Кист и крейл!_ — с разтуптяно сърце извиках аз. — Какво стана?

— Някога докосвал ли си гилдер на Арканум? — попита той. — От онези, които получаваш, когато станеш пълноправен арканист?

— Той жужеше някак странно — кимнах аз. — Ръката ми се вцепени, сякаш изведнъж бе заспала.

— И при това усещането е такова. — Сим кимна към грама и продължи да разтърсва ръка. — Стресна ме.

— Не знаех, че гилдерите действат и като грамове — замислих се аз. — Макар в това да има логика.

— Изпробва ли го? — попита Уилем.

Поклатих глава.

— Видя ми се малко странно аз самият да го изпробвам — признах.

— Искаш ли някой от нас да го направи? — засмя се Симон. — Прав си, това е съвсем нормално.

— А и сметнах, че би било добре наблизо да има медик — кимнах към Мола аз. — Просто за всеки случай.

— Не знаех, че тази вечер ще бъдат нужни професионалните ми умения — учуди се Мола. — Не съм си донесла чантата.

— Не би трябвало да е необходима — успокоих я аз, след което извадих восъчно блокче и го размахах. — Кой ще ми окаже честта?

Настъпи тишина, накрая Фела протегна ръка.

— Аз ще направя куклата, но няма да забивам игли в нея.

— _Вхената_ — каза Уилем.

— Добре, предполагам, че тогава аз ще трябва да го направя — сви рамене Симон.

Подадох восъчното блокче на Фела и тя започна да го затопля с ръцете си.

— Коса ли искаш да използваш или кръв? — тихо попита тя.

— И двете — отговорих аз, като се опитах гласът ми да не издаде нарастващото ми безпокойство. — Трябва да съм напълно сигурен в грама, за да спя спокойно нощем.

Извадих една игла за шапка, убодох опакото на ръката си и наблюдавах как върху него се появи ярка капка кръв.

— Така няма да стане — предупреди ме Фела, която все още обработваше восъка с ръце. — Кръвта няма да се смеси с восъка. Тя просто ще се размаже отгоре.

— И как стигна до това заключение? — смутено се пошегува Симон.

— От свещите. — Фела се изчерви и леко наведе глава, а косата й се спусна върху раменете. — Когато работиш с цветни свещи, не можеш да използваш боя на водна основа. Трябва да бъде на прах или маслена. Това е въпрос на разтворимост — двуполюсно и еднополюсно подреждане.

— Обичам Университета — обърна се Сим към Уилем, който беше от другата страна на огъня. — Образованите жени са толкова по-привлекателни.

— И аз бих искала да кажа същото — сухо се намеси Мола, — но досега не съм срещала образовани мъже.

Наведох се и взех щипка пепел от огнището, след което я поръсих върху опакото на ръката си, където тя попи кръвта.

— Това би трябвало да свърши работа — каза Фела.

— „Тази плът ще изгори. В пепел се превръщат всички неща“ — напевно произнесе Уилем с мрачен глас, след това се обърна към Симон: — Не се ли казваше така в твоята свята книга?

— Това не е _моята_ свята книга — възпротиви се Симон. — Но иначе си близо: „В пепел всичко се превръща и тази плът също ще изгори.“

— Вие двамата май се забавлявате — отбеляза Мола.

— Само като си помисля, че ще мога да спя цяла нощ, и ми се замайва главата — рече Уилем. — А тези вечерни забавления са като кафе след торта.

Фела ми подаде топчето размекнат восък и аз притиснах в него влажната пепел. Тя го размеси отново и започна да го оформя. С няколко сръчни движения пръстите й превърнаха восъка в кукла с човешка форма. Тя я вдигна, за да може цялата група да я види.

— Главата на Квоте е доста по-голяма от тази — по момчешки се ухили Симон.

— Освен това имам и гениталии — добавих аз, взех куклата от Фела и сложих косъм върху главата й. — Но от един момент нататък реализмът става безсмислен.

Отидох при Сим и му подадох моята имитация и дългата игла за шапка.

Той взе куклата в едната си ръка, а иглата — в другата, и неспокойно замести поглед между тях.

— Сигурен ли си в това?

Кимнах.

— Добре тогава. — Сим пое дълбоко въздух и изправи рамене.

На челото му се образуваха бръчки, докато съсредоточаваше погледа си върху куклата.

Превих се на две, изпищях и се хванах за крака.

Фела ахна. Уилем скочи на крака. Широко отворените очи на Симон се изпълниха с паника, докато той сковано държеше куклата и иглата далеч една от друга.

— Аз… Аз не съм… — Той ни погледна разтревожено.

Изправих се и изтупах ризата си.

— Просто се упражнявах — ухилих се аз. — Твърде женски ли беше писъкът ми?