Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

другия си въпрос. — Ти каза, че който познава летхани, не може да загуби битка.

— Да. Но не с думи огън. Летхани е вид познание. — Темпи направи пауза, като

очевидно подбираше внимателно следващите си думи. — Летхани е най-важното нещо.

Всички адемци го научават. Наемниците го учат два пъти. Шехините го учат три пъти. Най-

важното. Но сложно. Летхани е… много неща. Но нищо, което да бъде докоснато или

посочено. Адемците прекарват целия си живот в мислене за летхани. Много трудно.

Проблем — продължи той. — Не е моя работа да уча мой водач. Но ти си мой ученик за

езика. Жените обучават на летхани. Аз не съм такъв. Това е част от цивилизацията, а ти си

варварин. Лека тъга. Но ти искаш да си цивилизация. И имаш нужда от летхани.

— Обясни ми — помолих го аз. — Ще се опитам да те разбера.

Той кимна.

— Летхани е да се правят правилните неща.

Изчаках го нетърпеливо да продължи. След минута той направи жест „безсилие“ .

— Сега ти задавай въпроси. — Той си пое дълбоко дъх и повтори: — Летхани е да се

правят правилните неща.

Опитах се да се сетя за някой типичен пример за нещо добро.

— Значи летхани е да дадеш на гладно дете да яде храна.

Той направи неуверено движение, което означаваше „да и не“ :

— Летхани не е да направиш нещо. Летхани е нещото, което ни показва.

— Летхани означава правила? Закони?

Темпи поклати глава.

— Не. — Той махна към гората около нас. — Законът е отвън, той ни контролира. Той

е… като желязото в устата на коня и връвта за главата. Въпросителна.

— Мундщук и юзда? — предположих аз и направих движение, все едно завъртам главата

на кон с поводите.

— Да. Мундщук и юзда. Той ни контролира отвън. Летхани… — той посочи между очите

си и след това към гърдите си — … живее вътре. Летхани помага да решиш. Законът е

създаден, защото мнозина не разбират летхани.

— Значи с летхани на човек не му е нужно да спазва закона?

Последва пауза.

— Може би. Безсилие. — Той извади меча си и го вдигна успоредно на земята, с

режещата част нагоре. — Ако беше малък, вървенето по този меч щеше да е като летхани.

— Защото е болезнено за краката? — попитах аз, опитвайки се малко да разведря

настроението. Веселост.

— Не. — Гняв. Неодобрение. — Трудно за вървене. Лесно за падане настрани. Трудно за

оставане.

— Летхани е нещо твърде праволинейно?

— Не — отсече Темпи и направи пауза. — Как се казва, когато има много планина и

само един път за вървене?

— Проход?

— Проход — кимна Темпи. — Летхани е като проход в планините. Проходът е лесният

път през тях. Единственият път през тях. Но е трудно да го видиш. Пътят, който е лесен,

много често не преминава през планините. Понякога не води до никъде. Умираш от глад или

падаш в дупка.

— Значи летхани е правилният път през планините.

— Частично съгласие. Вълнение. Това е правилният път през планините. Но летхани е и

това да знаеш правилния път. И двете. А планините не са просто планини. Планините са

всичко.

— Значи летхани е цивилизацията.

Последва нова пауза. Да и не. Темпи поклати глава. Обезсърчен.

Замислих се отново над думите му, че наемниците трябва да учат летхани два пъти.

— Летхани воденето на бой ли е? — попитах аз.

— Не.

Той каза това с такава убеденост, че трябваше да го попитам обратното, за да съм

сигурен, че съм го разбрал.

— Летхани не е воденето на бой?

— Не. Онзи, който знае летхани, знае кога да се бие и кога — не. Много важно.

— Днес летхани каза ли ти да се биеш? — реших да сменя посоката аз.

— Да. Да покажа, че адемците не се страхуват. За варварите знаем, че да не се биеш е

страхливост. Страхливецът е слаб. Не е добре те да мислят така. Затова, когато гледат

мнозина, се биеш. Така им показваш, че един адемец се равнява на много.

— А ако бяха спечелили?

— Тогава варварите щяха да знаят, че Темпи не се равнява на много. Лека веселост.

— Ако те бяха спечелили, тогава днешната битка нямаше да е летхани?

— Не. Ако паднеш и си счупиш крака в планинския проход, това все още е проход. Ако се

проваля, докато следвам летхани, това все още е летхани. Сериозно. Затова разговаряме сега.

Днес. С твоя нож. Това не беше летхани. Не беше правилното нещо.

— Страхувах се, че ще те наранят.

— Летхани не пуска корени там, където има страх — каза той така, сякаш рецитираше.