Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

зададох очевидния въпрос:

— Какво е летхани? Сериозно.

Темпи ме изгледа продължително, след което внезапно избухна в смях.

— Не знам. И не мога да ти кажа. — Той се засмя отново. Омаловажаване. — И все пак

трябва да говорим за това.

Поколебах се и се зачудих дали това не беше някоя от странните му шеги, които,

изглежда, никога не можех да схвана.

— Сложно е — каза той. — На моя език е трудно. А на твоя? Безсилие. Кажи ми какво

знаеш за летхани.

Опитах се да измисля как да опиша какво съм чувал за летхани, като използвам само

думите, които той знае.

— Чувал съм, че летхани е нещо тайно, което прави адемците силни.

— Да — кимна Темпи. — Това е вярно.

— Казват, че ако познаваш летхани, не можеш да загубиш битка.

Отново кимване.

Поклатих глава, защото разбирах, че не успявам да му обясня достатъчно добре.

— Казват, че летхани е тайна сила. Адемците задържат думите в себе си. — Направих

жест, сякаш събирам някакви неща близо до тялото си и ги натрупвам в него. — След това

тези думи са като горски пожар. Този пожар на думите прави адемците невероятно силни,

невероятно бързи, с кожа, твърда като желязо. Затова можете да се биете с много хора и да

побеждавате.

Темпи ме погледна внимателно и направи жест, който не успях да разпозная.

— Това са побъркани приказки — най-сетне рече той. — Това ли е правилната дума?

Побъркани?

Той изплези език, започна да върти очи и да мърда пръсти край главата си.

Не се сдържах и се разсмях нервно.

— Да. „Побъркани“ е правилната дума. А също и „налудничави“.

— Тогава онова, което казваш, е побъркано, а също и налудничаво.

— Но онова, което видях днес — възразих аз. — Носът ти не се счупи, когато те удариха

с глава. Това не е естествено.

Адемецът поклати глава и се изправи.

— Ела тук. Изправи се.

Станах и Темпи пристъпи по-близо до мен.

— Ударът с глава е хитър. Той е бърз. Може да изненада, ако противникът не е готов. Но

аз не съм не готов.

Той се приближи още повече, докато гърдите ни почти се докоснаха.

— Ти си гръмогласният мъж — обясни той. — Главата ти е твърда. Моят нос е мек. —

Той се пресегна и хвана главата ми с двете си ръце. — Ти искаш това.

Бавно наведе главата ми надолу, докато челото ми не се притисна в носа му.

— Ударът с глава е бърз. — Темпи пусна главата ми. — За мен — малко време. Мога ли

да се движа?

Той премести главата ми надолу и едновременно с това се дръпна назад. Този път челото

ми допря устата му, все едно се готвеше да ме целуне.

— Това не е добре. Устата е мека.

Отново наклони главата ми назад.

— Ако съм много бърз…

Темпи отстъпи цяла крачка назад и свали главата ми още по-ниско, докато челото ми не

докосна гърдите му.

— Това пак не е добре. Гърдите ми не са меки. Но главата на този мъж е по-твърда от

повечето. — Очите му леко проблеснаха и аз се изкикотих, осъзнавайки, че той се е

пошегувал.

— Значи — каза адемецът и се върна на мястото, където бяхме започнали, — какво може

да направи Темпи? — Той ми махна. — Удари с главата. Бавно. Аз покаже.

Леко неспокоен, бавно сведох глава надолу, сякаш се опитвах да му разбия носа.

Като се движеше със същата бавна скорост, Темпи се наведе напред и прибра леко

брадичката си към гърдите. Промяната не беше голяма, но когато този път наведох глава

надолу, носът ми срещна горната част на главата му.

— Видя ли? — Темпи отстъпи назад. — Хитрост. А не побъркано мислене за думи огън.

— Беше много бързо — казах аз, като се почувствах малко неудобно. — Не можах да го

видя.

— Да. Битката е бърза. Упражнявай се да бъдеш бърз. Упражнения, а не думи огън.

Той направи жест за „настойчивост“ и ме погледна в очите нещо, което рядко правеше.

— Казвам това, защото ти си водачът. Трябва знаеш. Ако мислиш, че имам някакви тайни

начини и желязна кожа… — Той отмести поглед и поклати глава. Опасно.

Двамата седнахме обратно при раниците си.

— Чувал съм го в една история — подхванах аз в опит да обясня, — като онези, които си

разказваме вечер край огъня.

— Но ти — посочи ме той — имаш огън в ръцете си. Имаш… — Той щракна с пръсти и

направи жест като огън, чиито пламъци внезапно са избуяли. — Можеш да правиш това и си

мислиш, че адемците имат думи огън в себе си?

Свих рамене.

— Точно затова те разпитвам за летхани. Изглежда налудничаво, но съм виждал

налудничави неща, които са истина, затова съм любопитен. — Поколебах се, преди да задам