Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Когато брадатият наемник нанесе удара си с глава, очаквах, че Темпи ще политне назад

със счупен нос, от който се стича кръв. Но Там се оказа този, който се олюля назад, като

ревеше от болка и стискаше лицето си, а между пръстите му бликаше кръв.

Адемецът пристъпи напред, сложи ръка върху врата на едрия мъж и без усилие го блъсна

към пода, където той се просна с широко разперени ръце и крака.

Без всякаква следа от колебание Темпи се обърна и изрита блондинката в бедрото, като я

накара да залитне. Докато жената се олюляваше, той ѝ нанесе рязък удар с юмрук по главата

и тя се строполи неподвижно на земята.

Тогава плешивият пристъпи към него с протегнати напред ръце като професионален

борец. Бърз като змия, той хвана адемеца за рамото с едната си ръка, а с другата сграбчи

врата му.

Честно казано, не знам какво се случи след това. Последна бъркотия от движения и

накрая се оказа, че Темпи е хванал мъжа за китката и за рамото. Плешивият ръмжеше и се

бореше, но адемецът просто изви ръката му и го накара да се наведе, докато мъжът се озова с

лице към пода. Тогава Темпи го изрита в крака и онзи се строполи на пода.

Всичко това се случи за по-кратко време, отколкото ми е нужно, за да ви го разкажа. Ако

не бях толкова смаян, щях да започна да ръкопляскам.

Там и жената лежаха на пода с неподвижността на хора, изпаднали в безсъзнание. Но

плешивият ръмжеше нещо и понечи несигурно да се изправи на крака. Темпи пристъпи по-

близо до него и безразлично му нанесе прецизен удар в главата, след което проследи как

мъжът се свлича отпуснато на земята.

Разсеяно си помислих, че това е най-учтивият удар с юмрук, който някога съм виждал.

Наподобяваше внимателния удар с чук, който дърводелецът нанася върху пирон —

достатъчно силен, за да вкара пирона докрай, но не толкова, че да нарани дървото около

него.

В стаята стана много тихо. Накрая високият мъж, който беше отказал да се бие, вдигна

халбата си за поздрав и разля малко от нея.

— Браво на теб! — гръмогласно извика той на Темпи и се разсмя. — Никой няма да ти се

разсърди, ако теглиш един шут на Там, докато си лежи долу. Бог му е свидетел, че е

направил предостатъчно, за да си го заслужи.

Темпи погледна към мъжа на земята, сякаш обмисляше дали да не го направи, след това

поклати глава и тихо се отправи към масата ни. Очите на всички все още бяха вперени в

него, но погледите далеч не бяха толкова мрачни колкото преди.

Адемецът се върна на нашата маса и попита:

— Наблюдаваше ли гърба ми?

Погледнах го безизразно и след това кимнах.

— Какво видя?

Едва тогава разбрах какво всъщност има предвид той.

— Гърбът ти беше много изправен.

Одобрение.

— Твоят гръб не е достатъчно изправен. — Той изпъна дланта си и я наклони на една

страна. — Затова се спъваш при кетан. Това е…

Темпи погледна надолу и не довърши, когато забеляза ножа, полускрит в опърпаното ми

наметало. Той се намръщи. Наистина се намръщи с лицето си. За пръв път виждах да го

прави и ми изглеждаше твърде заплашително.

— Ще говорим за това по-късно — каза той, а ръката му направи жест: голямо

неодобрение .

Почувствах се по-сериозно смъмрен, отколкото ако бях прекарал цял час „върху

роговете“, наведох глава и прибрах ножа.

* * *

Вървяхме мълчаливо в продължение на часове, с раници, натежали от провизиите, когато

Темпи най-сетне заговори:

— Има нещо, което трябва да те науча.

Сериозно.

— Винаги се радвам да науча нещо ново — отвърнах аз и направих жест, за който се

надявах, че означава „искреност“ .

Адемецът отиде встрани от пътя, свали тежката си раница и седна на тревата.

— Трябва да поговорим за летхани.

Трябваше да положа сериозно усилие, за да не се усмихна лудешки. От известно време

исках да повдигна този въпрос, тъй като вече бяхме много по-близки, отколкото първия път,

когато го попитах за това. Но не исках да рискувам да го обидя отново.

Поседяхме мълчаливо за момент — донякъде, за да възвърна хладнокръвието си, но също

така и за да покажа на Темпи, че се отнасям към тази тема с необходимото уважение.

— Летхани — внимателно повторих аз. — Ти ми каза, че не трябва да питам за това.

— Тогава не трябваше. Сега, може би. Аз… Несигурен. Чувствам се раздвоен. Но сега

можеш да питаш.

Изчаках известно време, за да видя дали той няма да продължи. Когато не го направи,