Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

на краката си, — но ти благодаря, че ми предложи.

— Както искаш — свил рамене Джакс. — Но какво правиш тук, толкова далеч от всичко?

— Открих тази пещера, докато гонех вятъра — отвърнал мъжът. — Реших да остана,

защото мястото е идеално за онова, което правя.

— И какво е то? — попитал момъкът.

— Аз съм слушател — отвърнал старецът. — Слушам нещата, за да разбера какво имат да

кажат.

— А — внимателно рекъл Джакс. — И мястото тук е добро за това?

— Направо превъзходно — отвърнал отшелникът. — Трябва доста да се отдалечиш от

хората, преди да успееш да се научиш да слушаш както трябва. — Той се усмихнал. — Какво

те води в моето малко ъгълче на небето?

— Опитвам се да намеря луната.

— Това е доста лесно — казал старецът и махнал към небето. — Виждаме я почти всяка

нощ, стига времето да го позволява.

— Не. Опитвам се да я хвана. Ако мога да съм с нея, мисля, че ще бъда щастлив.

— Искаш да я хванеш, така ли? — Мъжът го погледнал сериозно. — Колко дълго я

гониш?

— Повече години и километри, отколкото мога да преброя.

Отшелникът затворил очи за момент и след това кимнал сякаш на себе си.

— Чувам го в гласа ти. Това не е някаква моментна прищявка.

Той се навел и притиснал ухо към гърдите на Джакс, отново затворил очи и за дълго

застинал съвсем неподвижно. — О, колко тъжно — казал той тихо накрая. — Сърцето ти е

разбито и ти никога не си имал дори и най-малката възможност да го използваш.

Момъкът се размърдал, защото се почувствал малко неловко.

— Дано нямаш против, че те питам — рекъл той, — но как се казваш?

— Нямам нищо против да ме попиташ — отвърнал старецът. — Стига ти да нямаш

против, че няма да ти отговоря. Ако знаеш името ми, ще имаш власт над мен, не е ли така?

— Така ли? — учудил се младежът.

— Разбира се — намръщил се възрастният мъж, — така стоят нещата. Въпреки че не

изглеждаш много вещ в слушането, по-добре да внимавам. Ако успееш да се сдобиеш дори и

с част от името ми, ще притежаваш пълна власт над мен.

Джакс се зачудил дали този човек няма да може да му помогне. Макар той да не

изглеждал съвсем обикновен, момъкът знаел, че и неговата цел не е обикновена. Ако искал

да хване крава, щял да поиска помощ от някой фермер. Но за да хване луната, може би се

нуждаел точно от помощта на такъв странен старец.

— Ти каза, че някога си гонил вятъра — подхванал Джакс. — Успя ли да го хванеш?

— Донякъде да — отвърнал отшелникът — и донякъде не. Нали разбираш, този въпрос

има повече възможни отговори.

— Можеш ли да ми помогнеш да хвана луната?

— Навярно мога да ти дам някой и друг съвет — колебливо отвърнал старецът, — но,

момчето ми, първо сам трябва да премислиш нещата. Когато обичаш нещо, трябва да си

сигурен, че и то отвръща на любовта ти, иначе преследването му ще ти донесе само

неприятности.

Докато казваше това, Хеспе не погледна нито веднъж към Дедан. Гледаше навсякъде

другаде, но не и към него. Ето защо не видя нещастното му и безпомощно изражение.

— Как да разбера дали тя ме обича? — попитал младежът.

— Можеш да се опиташ да слушаш — почти свенливо отвърнал възрастният мъж. — Това

върши чудеса, да знаеш. Мога да те науча как да го правиш.

— Колко време ще отнеме?

— Горе-долу няколко години — отговорил отшелникът. — Зависи дали ти се удава.

Истинското слушане е трудно нещо. Но щом веднъж го научиш, ще разбереш всичко за

луната.

— Това е твърде дълго — поклатил глава Джакс. — Ако успея да я хвана, мога да говоря

с нея. Мога да я накарам…

— Ами, точно това е част от проблема ти. Не би искал да я хванеш наистина. Би ли

желал да се влачиш след нея по небето? Разбира се, че не. Искаш да се срещнеш с нея. Това

означава, че трябва да направиш така, че луната да дойде при теб.

— Как мога да го направя? — зачудил се момъкът.

Старецът се усмихнал.

— Точно това е въпросът, нали? Имаш ли нещо, което луната да иска? Имаш ли какво да

ѝ предложиш?

— Само онова, което нося в тези денкове.

— Нямах това предвид — промърморил мъжът. — Но можем да хвърлим поглед на

онова, което си донесъл.

Старият отшелник прегледал първия денк и открил много практични неща.

Съдържанието на втория денк било по-скъпо и рядко, но не особено полезно.

Тогава старецът забелязал третия денк.

— А какво имаш там?

— Така и не успях да го отворя — признал младежът. — Възелът е твърде труден за мен.