Джудит Рийвс-Стивънс - 12 те вятъра

Ала никой не откри тялото му, нито проумя съкровището.

До деня, в който боговете се завърнаха...

1

- Това тук човешко ли е?

Дейвид Уиър умираше и причината се виждаше на компютъра му, въпреки че не я разбираше. Той инстинктивно премести показалец, за да натисне клавиша, който щеше да изтрие екрана, но спря. Беше късно.

- Съжалявам, госпожо. Не знаех, че е останал някой. - Дейвид се обърна. Наближаваше десет в петък вечер. Когато погледна предишния път, всички бюра в общото помещение на лабораторията пустееха, компютърните екрани бяха тъмни. Толкова беше потънал в проучването си, че не чу приближаващите стъпки - нещо необичайно за него. Някога майка му казваше, че има по-остър слух и от куче. Като малък чуваше бащиния си пикап да завива на тяхната улица от пет преки разстояние.

- Заради тъпия бюджет. - Полковник Мириам Ковински вдигна дебелата зелена папка, която носеше. От едногодишния си стаж като цивилен лаборант в ДНК лабораторията на въоръжените сили Дейвид знаеше, че тези три думи са единственото обяснение, което може да очаква от шефката си.

Тя се наведе напред, за да погледне по-внимателно екрана, и се намръщи.

- Митохондриална ДНК. Но някои маркери са грешни.

- Това е референтна проба. - Излъга той с лекота.

- От шимпанзе ли?

За окото на неспециалист резултатите от електрофорезата на екрана може би напомняха размазани призрачни снимки на ивичести червеи, изпънати един до друг - с редуващи се тъмни и светли участъци и пръснати около тях ситни цифри и букви, които не се свързваха в никакви смислени думи. Ковински обаче не беше обикновен военен бюрократ, а биолог криминалист и беше глупаво да я подценява.

- От нещо по-близко до човека. Неандерталец. - Дейвид затаи дъх, беше рискувал да допусне, че познанията на полковника не се разпростират до изчезналите хоминиди.

- А стига бе!

- Да, неандерталско бебе отпреди двайсет и девет хиляди години. От пещерата Мезмайская в Северен Кавказ.

- Това ваш личен проект ли е?

Дейвид знаеше защо го пита. Главната задача на лабораторията се състоеше в това да идентифицират останки от американски военни чрез ДНК анализ, не само от сегашни конфликти, но и от минали войни. Иначе, при налични ресурси и кадри, можеха да използват възможностите си, за да помагат на външни изследователи в случаи от естественонаучен и исторически интерес, както и държавни и законоопазващи институции с тестове на лекарствени и наркотични вещества, анализи на веществени доказателства и дори с установяване на бащинство в съдебни дела за попечителство над деца.

„Личните проекти" обаче си бяха точно такива - лични и непозволени. Незаконни.

- Не, госпожо. Това е част от новата система за качествен контрол, която разработвам.

Полковник Ковински го изгледа безизразно. Тя скръсти ръце върху папката с бюджета и я притисна към гърдите си. Въпреки късния час масленозелената ѝ куртка беше закопчана догоре и идеално изпъната. Прошареният ѝ кок спокойно можеше да е пластмасов - от него не стърчеше нито косъмче.

- Продължавайте.

Дейвид не знаеше дали началничката му иска да научи още само от интерес, или защото усещаше, че я лъже. Така или иначе той беше готов. Старата поговорка не грешеше: пред надвисналата смърт умът наистина се концентрира.

- От хиляда деветстотин деветдесет и втора година лабораторията събира ДНК образци от всеки новопостъпил в армията. Вече имаме малко над три милиона проби.

Ковински почука по папката с късия си нелакиран нокът.

- Цифрите са ми известни.

- Е, при секвенирането на ДНК 1с цел създаване на генетичен профил винаги има статистическа грешка.

Полковникът мълчеше и Дейвид продължи:

- Можем да заключим, че няколко хиляди от нашите три милиона проби са грешни. Понеже е скъпо да повтаряме анализа на всяка от тях само за да открием няколкото неверни резултата, аз се надявам да намерим грешките с помощта на математически анализ на профилите в нашата база данни.

- Неандерталската връзка, господин Уиър. Става късно.

Дейвид събра смелост.

- Известно ни е, че митохондриалната ДНК във всяка клетка на всеки човек в почти всички случаи се предава пряко от майката на детето, без полово рекомбиниране с бащината ДНК. Следователно, теоретично днес всеки човек на Земята може да проследи генеалогията си до една-единствена жена, живяла в Африка преди около сто и петдесет хиляди години, и...

- Митохондриалната Ева - прекъсна го Ковински, за да му напомни, че не изнася лекция пред някой гостуващ в лабораторията политик.