Илса Бик - Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

пресуши чашата, старецът го пусна и се настани обратно в стола си. - Надявам се да я задържиш.

Дадохме ти малко бульон вчера, така че...

- Вчера? - Когато прокара език по все още сухите си устни, усети вкуса на стара кръв на

мястото, на което кожата му се беше напукала. - От колко време съм тук?

- В тази стая ли? - Старецът преплете пръсти върху стомаха си. Косата му, която се

носеше около раменете, беше снежнобяла като брадата му, а горната му устна беше гола. Но

приликата беше явна - особено в очите, които бяха ярки, черни и пронизващи като на древен

пророк. - От шест дни. Пристигнах снощи, точно преди залез. Бях тук, когато изплува предишния

път.

Усети наблягането.

- Как така в тази стая? Къде бях преди?

- Какво си спомняш?

- Сняг - каза той пресипнало. Не искаше да мисли за сънищата. - Дърветата. Шипове и

зелено стъкло, и звук от чупещи се крайници като бомби.

- Това е бил капанът. Какво друго?

- Тежестта върху гърба ми и студа, и как боляха... гърдите ми, когато се опитвах да

помръдна. Не можех да дишам, сякаш н-ножове... - Започваше да трепери. - Аз н-не можех...

- Спокойно! - Старецът положи успокояваща ръка върху челото на Крис. - Това е в

миналото.

- Но колко далеч в миналото?

- Две седмици.

- Бил съм в безсъзнание две седмици? - Сърцето му прескочи. - Кой месец е сега?

- Краят на първата седмица на март. По-спокойно, Крис! Сега си в безопасност.

- Все това повтаряш. В кома ли бях? Какво е станало с мен?

- Беше попаднал в капана. Хана каза, че не си можел да дишаш, имал си невероятни

болки, бил си изгубил огромно количество кръв. Всеки път, щом се опитвали да помръднат теб

или капана...

- Болеше. - Натежалите му гърди внезапно се обляха в пот. - Аз... не можех...

- Успокой се! - Старецът го потупа по ръката. - По- бавно!

- Мислех, че умирам - прошепна Крис. - Когато Хана ми даде онази вода... Мислех, че е

отрова и че тя се опитва да ме убие. Предполагам... - „Всичко е било лош сън като онзи за баща

ми и мен, и Лена, а после и Питър.“ Не знаеше дали да се смее, или да избухне в сълзи. -

Сънувах, че умрях. Мислех, че съм мъртъв.

- Това е, защото във всеки един смисъл - каза старецът - ти беше мъртъв.

56

- Какво?! - Когато се опита да скочи от леглото, възлите се впиха в китките и глезените

му. - За какво говориш? Какво казваш?

- Полека, Кристофър! - каза старецът. - Успокой се!

- Да се успокоя? - мислеше, че крещи, но бе успял да събере само един измъчен грак.

Напъна се срещу чаршафите, вратът му беше толкова стегнат, че чу скърцането на прешлените

си. - Казваш ми, че съм бил мъртъв? Че Хана наистина ме е отровила?

- Да. Искала е да облекчи страданията ти, да ти помогне да си отидеш. Останала е с теб, докато си се отнесъл. Не е отнело много време. Вече си бил доста слаб. Ако Ели не те беше

намерила, когато те намери, и не беше пратила Илай за помощ, можеше да си мъртъв като камък, преди Хана и Джейдън да стигнат до теб.

- Ели и кучето ѝ ме з-запазиха жив. Т-те... - Гърлото му внезапно се стегна, когато се

срина обратно на леглото. - Те ме поддържаха т-топъл. - Очите на Крис горяха и когато ги

затвори, усети една сълза да се процежда по слепоочието му. „Защо плача?“ Засрамен, той

завъртя лице настрани.

- Да, нашата малка рибарка е доста изобретателна - каза старецът и Крис усети лек

натиск на палец, който бършеше влагата от лицето му. - Не е слабост да си емоционален след

шок. Ти явно си много силно момче, Кристофър.

- Но как може да съм още жив? - прошепна Крис. Той отвори очи. - Каза, че съм бил

мъртъв. Аз у-усетих как умирам.

- Знам какво казах. Беше ти дадена отрова, която трябваше да те е убила, но не е.

Трябваше да си мъртъв, но не си. - Старецът положи нежна длан на бузата на Крис. Докосване,

за което той беше почти абсурдно благодарен. - Не мога да го обясня.

- Може би не е било толкова лошо, колкото Хана е мислела. - Той усещаше сълзите, капещи в косата му. - Не е трябвало да го прави. Не съм кон със счупен крак.

- Така е, но щеше ли да изпиеш отровата доброволно? Щеше ли да се довериш на момиче,

което никога не си срещал, да приемеш, че е право да мисли, че ще умреш и че това е просто

един жест на милосърдие?

- Но тя е сбъркала, нали?

- Може да е сбъркала за обхвата на нараняванията ти. Хана е доста умела. Някой ден ще

стане добър лечител. Но не, тя не е лекар.

- А ти?

- Не. Но съм лечител от много време и познавам онзи капан.

- Как те... - Усети, че въздухът започва да не му достига, но не можеше да спре. - Не