Херман Хесе - Сидхарта

Сидхарта се поклони дълбоко пред онзи, който се сбогуваше с него.

— Знаех това — издума той тихо. — В горите ли ще отидеш?

— Отивам в горите, в единството — каза със сияеща усмивка Васудева.

И си тръгна сияещ. Сидхарта дълго гледа след него. С дълбока радост, с дълбока сериозност гледаше след него. Гледаше го да крачи, изпълнен със спокойствие, виждаше главата му, обкръжена от сияние, и образа му, изпълнен със светлина.

Веднъж Говинда заедно с други монаси почиваше в горичката, която грешницата Камала бе подарила на учениците на Гаутама. Там той чу да се говори за някакъв стар лодкар, който живеел на един ден път от тук и когото мнозина смятали за мъдрец. Когато Говинда тръгна да странства отново, той пое към онзи брод, воден от желанието да види лодкаря. Защото макар да бе живял през всичките си дни според правилата на учението, макар по-младите монаси да го почитаха заради възрастта и скромността му, в сърцето му не бяха угаснали неспокойството и търсенето.

Той дойде при реката, помоли стареца да го вземе на лодката си, и когато стигнаха отвъдния бряг, каза на стареца:

— Много добрини вършиш за нас, монасите и поклонниците, превозвал си стотици от нас. Но не търсиш ли и ти, лодкарю, верния път?

Сидхарта се усмихна със старите си очи и каза:

— О, преподобни, и ги ли се наричаш търсещ, ти, който си стигнал старост и носиш одеждите на монасите на Гаутама?

— Стар съм наистина — каза Говинда, — но никога не съм преставал да търся. И никога не ще престана, изглежда, такава е съдбата ми. И ти, май, отдавна търсиш. Ще ми кажеш ли нещо, почитаеми?

Сидхарта отвърна:

— Какво бих могъл да ти кажа, преподобни? Може би това, че прекалено упорито търсиш? Че от много търсене не успяваш да намериш търсеното?

— Как така? — смая се Говинда.

— Когато някой търси — каза Сидхарта, — често се случва очите му да виждат само онова, което търсят, така той не може да намери нищо и не може да приеме нищо в себе си, защото винаги мисли за търсеното, защото има някаква цел и е обсебен от целта. Да търсиш, значи да имаш цел. Но да намериш — означава да си свободен, открит към всичко, да нямаш цел. Ти, преподобни, може би наистина само търсиш, защото докато следваш целта си, не виждаш много неща, които са пред очите ти.

— Все още не те разбирам напълно — каза Говинда, — какво точно искаш да кажеш?

Сидхарта рече:

— Някога, о, преподобни, преди много години ти бе дошъл тук, при тази река, намери на брега й един заспал човек и седна до него, за да бдиш над съня му. Но ти, Говинда, не успя да познаеш спящия.

Учуден и като че омагьосан, монахът се вгледа в очите на лодкаря.

— Ти да не си Сидхарта? — попита с нерешителен глас, — И сега нямаше да те позная. Поздрав на теб от сърце и душа, Сидхарта, много се радвам, че те виждам отново. Много си се променил, приятелю. Сега, значи, си лодкар?

Сидхарта се засмя приветливо.

— Да, лодкар съм! Има хора, Говинда, които трябва да се променят, да носят всякакви дрехи, и аз съм един от тези хора, скъпи. Добре си дошъл, Говинда, пренощувай в колибата ми.

Говинда пренощува в колибата на одъра, на който някога бе спал Васудева. Той зададе много въпроси на приятеля си от детинство, много неща от своя живот трябваше да му разкаже Сидхарта.

На сутринта, когато настъпи време Говинда отново да поеме на път, той не без колебание каза:

— Преди да продължа пътя си, Сидхарта, позволи ми да ти задам още един въпрос. Имаш ли някакво учение? Имаш ли вяра и знание, които да следваш, да ти помагат да живееш правилно?

Сидхарта каза:

— Ти знаеш, скъпи, че още като младеж, когато живеехме при саманите в гората, приемах с недоверие всякакви учения и учители и им обърнах гръб. Но се промених. И оттогава имах не малко учители. Една красива блудница дълго време бе моя учителка, един богат търговец и неколцина играчи на зарове ми бяха учители. Веднъж и един странстваш ученик на Буда бе мой учител; той бдеше над мен, когато бях заспал в гората. И от него се учих, и нему съм благодарен, много благодарен. Но най-много научих от тази река и от предшественика си, лодкаря Васудева. Той беше съвсем обикновен човек; Васудева не беше мислител, но знаеше най-необходимото така добре, както и Гаутама; той беше съвършен, беше светец.

Говинда каза:

— Сидхарта, струва ми се, че все още обичаш да се шегуваш. Вярвам ти и зная, че не си последвал никой учител. Но не откри ли, ако не цяло учение, поне някакви мисли, някакво знание, които да са част от теб и според тях да подредиш живота си? Ако ми кажеш нещо за тях, истински ще зарадваш сърцето ми.