Херман Хесе - Сидхарта

— Как хубаво целуваш, Камала, — промълви Сидхарта.

— Да, наистина го умея и затова не ми липсват дрехи, обуща, гривни или други красиви неща. Но с теб какво ще стане? Не можеш ли друго, освен да мислиш, да постиш и да твориш стихове?

— Зная и жертвени песни, — каза Сидхарта, — но не искам да ги пея вече. Зная и заклинания, но не искам да ги произнасям вече. Чел съм и писанията…

— Спри! — Прекъсна го Камала. — Ти умееш да четеш? И да пишеш?

— Разбира се, че и това умея. Мнозина умеят това.

— Повечето не умеят. И аз не умея. Много добре е, че можеш да четеш и да пишеш. И заклинанията ще ти потрябват пак.

В този миг притича една прислужница и прошепна нещо на ухото на господарката си.

— Ще имам посещение — рече Камала. — Махай се бързо, никой не трябва да те види тук, запомни го добре! Утре ще се срещнем отново.

На прислужницата обаче заповяда да даде на благочестивия брамин една бяла връхна дреха. Без да разбере как стана всичко, Сидхарта бе взет от прислужницата, отведен по много обиколни пътеки в една бамбукова постройка, където получи дрехата, а след това тя отиде с него до храстите и настоя веднага и незабелязано от никого да напусне горичката.

Доволен, извърши всичко, както му бе наредено. Свикнал с горския живот, той безшумно се промъкна през плета. Върна се доволен в града, като носеше под мишница сгънатата дреха. Застана пред вратата на един хан, в който влизаха пътници, помоли мълком за храна и взе мълком парченце оризова пита. „Може би утре — помисли си той — няма да моля никого вече за храна.“ Изведнъж го облада чувството на гордост. Той вече не беше самана и не му приличаше да проси. Той даде оризовата пита на едно куче и остана без храна.

„Прост е животът в този свят — помисли си Сидхарта. — Всичко в него е лесно. Докато бях самана, всичко бе мъчително и трудно и дори най-накрая безнадеждно. Сега всичко е лесно, лесно като уроците на Камала, които получих от Камала. Трябват ми само дрехи и пари, нищо друго, това са малки, близки цели, които не смущават съня.“

Отдавна бе научил къде се намира градската къща на Камала и отиде на другия ден там.

— Всичко е наред — извика му тя, като го видя. — Камазвами те чака, той е най-богатият търговец в града. Ако му харесаш, ще ти даде служба при себе си. Бъди умен, мургави самана. Чрез други хора успях да му разкажа за теб. Бъди любезен с него, той е могъщ. Но не бъди прекалено скромен. Не желая да му бъдеш слуга, остани му равен, инак няма да съм доволна от теб. Камазвами застарява и все повече обича удобствата. Понравиш ли му се той ще ти повери всичко.

Сидхарта се засмя и й благодари, а когато тя научи, че от вчера не е ял нищо, заръча да донесат хляб и плодове и го нагости.

— Щастието не те изоставя — каза му тя на прощаване. — Врата след врата се отварят пред теб. На какво се дължи това? Да не си магьосник?

Сидхарта каза:

— Вчера ти споделих, че умея да мисля, да чакам, да постя, а ти намери, че тези неща не помагат за нищо. Но от тях има голяма полза, ще видиш. Камала, Ще видиш, че глупавите самани, които живеят в гората, научават много добри неща, които вие не умеете. Завчера все още бях чорлав просяк, вчера целунах Камала, скоро ще стана търговец и ще имам пари и всички онези неща, които ти цениш.

— Така е — съгласи се тя. — Но какво можеш да направиш без мен? Какъв щеше да бъдещ, ако Камала не ти помагаше?

— Скъпа Камала, — каза Сидхарта и се надигна, — когато дойдох в горичката при теб, направих първата крачка. Желаех да се уча на любов от най-прекрасната жена. От мига, в който взех това решение, знаех, че ще го изпълня. Знаех, че ще ми помогнеш, усетих го от първия ти поглед при входа на горичката.

— А ако не бях го пожелала?

— Но ти го пожела. Чуй, Камала, когато хвърлиш камък във водата, той по най-прекия път се насочва към дъното. Така е, когато Сидхарта има някаква цел, някакво желание, Сидхарта не върши нищо, той само чака, мисли, пости, но минава през всички неща по света, както камъкът през водата, без да върши нещо, без да се помръдне, той се чувства привлечен, той се оставя да пада. Неговата цел го привлича към себе си, защото той не допуска нищо в душата си, което би могло да противостои на целта му. Ето това Сидхарта е научил при саманите. Това е същото, което глупаците наричат магьосничество и което смятат, че го причиняват демоните. Демоните нищо не причиняват, няма никакви демон. Всеки може да чародейства, всеки може да постигне целта си, ако умее да мисли, ако умее да чака, ако умее да пости.