Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

Останалите четири дена от пътуването прекарах възстановявайки се и когато пристигнахме в Александрия, отново се чувствах свеж както в първия ден. От Александрия взех влака за Кайро, а в Кайро се прехвърлих на влака за Хартум.

Боже, каква жега беше в Судан! Бях облечен крайно неподходящо за тропическия климат, но не ми се искаше да хвърлям пари за дрехи, които щях да нося само ден-два. Наех си стая в един голям хотел в Хартум, чието фоайе гъмжеше от англичани, обути в къси кафяво-зеленикави панталонки, с тропически шлемове на главите си. Всички те бяха мустакати и руменобузи, досущ като майор Граут и стискаха по чаша питие в ръката си. Около вратата се мотаеше някакъв суданец-портиер: великолепен негър, облечен в бяла роба, с ален фес на главата. Придвижих се до него.

— Чудя се дали бихте могли да ми помогнете — казах аз, като измъкнах няколко френски банкноти от джоба си и започнах небрежно да ги мотая между пръстите си.

Негърът погледна парите и се ухили.

— Ами, суданските мухи — казах аз. — Знаете ли нещо за суданските мухи?

Ето сега бе настъпил сюблимният момент. Le moment critique. Бях пропътувал цялото разстояние от Париж до Хартум, за да задам този единствен въпрос и сега чаках отговора му със затаен дъх. Не изключвах възможността майор Граут да ни беше разказал просто една забавна измислица.

Портиерът се ухили още по-широко.

— Всички знае судански мухи, сахиб — каза той. — Вие какво точно иска?

— Искам да ми кажете къде мога да отида и да хвана хиляда от тях.

Той спря да се хили и ме зяпна все едно се бях побъркал.

— Живи!? — възкликна. — Вие иска хване сам хиляда живи судански мухи?

— Да, точно така.

— За какво трябва на вас живи мухи, сахиб? Те за нищо не помага тези живи мухи, за нищо не става.

О, боже, помислих си аз. Значи майорът все пак ни беше изпързалял.

Портиерът се приближи и постави черната си като катран ръка върху рамото ми.

— Вие иска стане джиги-джиг, нали? Сахиб иска нещо, дето направи него джиги-джиг?

— Да, за нещо такова става дума. Повече или по-малко.

— Тогава на вас не трябва живи мухи, сахиб. На вас трябва прах от мухи.

— Идеята ми беше да взема няколко живи мухи и да си ги отглеждам вкъщи — обясних аз. — Така ще мога да имам от този прах винаги, когато пожелая.

— Вие отглежда тях в Англия? — попита той.

— Да, в Англия или във Франция. Там някъде.

— Няма да стане — поклати глава портиерът. — Тази малка суданска муха може живее само в Судан. На нея трябва много силно слънце. Тя умре във ваша страна. Защо вие не купи направо прах?

Вече разбирах, че ще се наложи да внеса някои корекции в първоначалните си планове.

— Колко струва този прах?

— А вие колко прах иска?

— Много.

— Сахиб трябва бъде изключително внимателен с този прах! Трябва взема само много, много малко наведнъж, иначе има големи неприятности.

— Знам.

— Тук, в Судан, ние, судански мъже, измерва една доза, като посипе прах върху главичка на карфица и какво остане върху главичка — прави точно една доза. А то съвсем не много. Затова млад сахиб трябва бъде изключително внимателен.

— Всичко това го знам — казах аз. — Само ми кажете откъде мога да закупя голямо количество от въпросния прах.

— Какво има предвид под голямо количество?

— Ами, около пет килограма.

— Пет килограма! — извика той. — Това може оправи на всички хора в цяла Африка, взети заедно!

— Е, добре, три тогава.

— Какво прави с цели три кила прах от судански мухи, сахиб? Само стотина грама стигне за цял живот дори на голям, силен мъж като мен!

— Няма значение какво ще правя с него — казах аз. — Каква е цената?

Портиерът наклони главата си на една страна, докато внимателно обмисляше въпроса.

— Ммм… ние купува в малки пликчета — каза той. — По десет грама в пликче. И много скъпо.

— Искам три килограма — казах аз. — В един пакет.

— Сахиб в хотела ли отседнал? — попита той.

— Да.

— Тогава утре види се с вас и каже отговор. Тази вечер трябва пита някои неща.

Това беше всичко, което можех да направя за момента.

На другата сутрин го намерих на същото място край вратата на хотела.

— Какви новини има за праха? — попитах го аз.

— Всичко готово — каза той. — Намерил място, откъдето може вземе три килограма чист прах за сахиб.

— Колко ще струва? — попитах аз.

— Сахиб има ли английски пари?

— Да, мога да намеря.

— Ще струва хиляда английски лири. Много евтино!

— Тогава забравете за тая работа — казах аз и се обърнах да си ходя.