Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— Какво, какво стана по-нататък? — подканихме го ние.

— Членът ми — продължи той — заприлича на нажежен до бяло железен прът, забит в тялото ми. Скочих от стола и се втурнах към колата си. Карах като луд към най-близката болница, която е в Хартум. Стигнах точно за 40 минути. Бях се побъркал от страх.

— Не, не, чакайте малко! — намеси се пак съществото Гуендълин. — Все още не ми е съвсем ясно. Кое точно ви изплаши толкова?

Какво отвратително момиче! Изобщо нямаше да я поканя, ако знаех. Майорът, за негова чест, този път дори не я погледна.

— Втурнах се в болницата — продължи той — и нахълтах в спешното отделение, където един доктор, англичанин, зашиваше нечия рана от нож. „Гледайте! Гледайте!“ — извиках аз, като го извадих и го размахах пред очите му.

— Какво размахахте пред очите му, за бога? — обади се пак ужасната Гуендълин.

— Млъкни, Гуендълин! — изсъсках аз.

— Благодаря ви — каза майорът. — Докторът престана да шие и погледна това, което му показвах с тревога в очите. Набързо му разказах историята. Той сякаш посърна. Съобщи ми, че нямали антидот за суданска муха. Животът ми бил в опасност, но той щял да направи всичко, което било по силите му. Е, започнаха с изпомпването на стомаха ми, а после ме настаниха в едно легло, с парчета лед около нещастния ми пулсиращ член.

— Кой направи това? — попита някой. — Кои бяха „те“?

— Една медицинска сестра — отвърна майорът. — Млада шотландка с тъмна коса. Донесе леда в малки гумени торбички и ги бинтова около мястото.

— Не получихте ли измръзване?

— Как може да се получи измръзване на нещо, което на практика изгаря? — каза майорът.

— И после какво стана?

— Сменяха леда на всеки три часа, ден и нощ.

— Кой? Шотландската сестра ли?

— Не, редуваха се. Няколко сестри.

— Боже господи!

— Трябваха му цели две седмици, за да спадне.

— Две седмици! — възкликнах аз. — Оправихте ли после, сър? Сега добре ли се чувствате?

Майорът се усмихна и отпи глътка вино.

— Трогнат съм от вашата загриженост — каза той. — Очевидно сте един млад човек, който знае кое след кое идва в този свят. Ще стигнете далеч.

— Благодаря ви, сър — казах аз. — И все пак, как завърши цялата история?

— За шест месеца бях извън играта — усмихна се той изнурено. — Но това не е кой знае каква трагедия, когато си в Судан. А сега, ако искате да знаете, съм в отлична форма. Все едно нищо не е било.

Това беше историята, която майор Граут ни разказа на малкото парти у дома преди заминаването ми за Франция. Тя ме накара да се замисля дълбоко. Даже много дълбоко. Същата нощ, както си лежах в леглото, с готовия багаж, скупчен на пода, в главата ми започна да се оформя невероятно смел план. Казвам „смел“, защото, по дяволите, изпълнението му наистина изискваше смелост, като се има предвид, че бях само на седемнайсет. Сега, като погледна назад, си свалям шапка, дори само заради факта, че съм обмислял как да направя такова нещо. На следващата сутрин решението вече беше взето.

Сбогувах се с родителите си на перона на гара Виктория и се качих на ферибота за Париж. Пристигнах същия следобед и се настаних в къщата, която баща ми бе избрал за пребиваването ми. Тя се намираше на Авеню Марсо. Стопаните, семейство Боавен, приемаха гости срещу заплащане. Мосю Боавен, чиновник от съмнителна величина, беше обикновено човече, като всички хора от тази категория. Съпругата му, безцветна жена с къси пръсти и отпуснат задник, беше излята по същия калъп, затова предположих, че нито тя, нито той ще ми създават неприятности. Имаха две дъщери — Жанет, която беше на петнайсет и Никол на деветнайсет. Мадмоазел Никол беше нещо като аномалия в семейството, защото докато другите членове бяха мънички и нисички като типични французи, тя бе с амазонски размери. Приличаше ми на някакъв женски гладиатор. Боса сигурно щеше да бъде висока не по-малко от един и деветдесет. Все пак трябва да призная, че тя беше един доста добре сложен млад гладиатор с дълги, апетитно закръглени бедра и тъмни очи, в които сякаш се таяха хиляди тайни. За първи път след пубертета си виждах жена, която не само бе невероятно висока, но и изключително привлекателна, затова бях доста впечатлен. Оттогава насам, естествено, съм изпробвал не една и две „изкласили“ женички и трябва да отбележа, че, като цяло, ги ценя повече от по-дребните им сестри. Когато една жена е висока, крайниците й са по-мощни и по-гъвкави и, разбира се, има много повече материя, която да мачкаш, премяташ и увиваш около себе си.