Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

И какво от това? Кой го е грижа за пари? Не мен, във всеки случай, защото аз винаги съм ги имал предостатъчно. Първите си сто хиляди лири направих на седемнайсет години, а по-късно щях да направя доста повече. Като казах това, се сетих, че нито веднъж в тези тетрадки не се е случвало да разкажа как точно станах богат.

Може би сега е моментът да го направя. Да, точно така е. Защото, макар тези дневници да са замислени като история на изкуството на прелъстяването и на радостта от секса, те все пак биха били непълни, без да се спомене нещичко и за изкуството да се правят пари и произтичащите от това удоволствия.

Е, добре. Убедих се да го направя. Ще започна веднага, като ви разкажа за най-първите си стъпки в бизнеса. Но преди това ми се иска да ви уверя, в случай че някой се готви да пропусне тези страници и да потърси нещо по-сочно, че и те са обилно напоени със сок. Иначе не бих ги и написал.

Има четири начина, по които обикновено се натрупва голямото богатство, в случай че не е наследено: с мошеничество, с талант, с божествено просветление или с късмет. Моят случай е комбинация от четирите. Слушайте внимателно и ще разберете какво искам да кажа.

През 1912 година, когато бях само на седемнайсет, спечелих стипендия за изучаване на естествени науки към Тринити Колидж, Кеймбридж. Тъй като бях доста умно момче, бях положил изпита си година по-рано от обикновеното. В Кеймбридж не искаха да ме вземат, преди да съм навършил осемнайсет и една година стоях със скръстени ръце. За да не си губя времето, баща ми реши да ме изпрати във Франция, където щях да науча езика. Аз лично се надявах да науча нещо повече от езика в тази великолепна страна. Нали разбирате, вече бях започнал да проявявам склонност към коцкарство и развратничество и се навъртах в средите на лондонските дебютантки. В същото време бях започнал да се отегчавам до смърт от тези зелени английски момичета. Бях ги обявил пред себе си за абсолютно безжизнени същества и умирах от нетърпение да се развихря на чужда територия. Франция особено ме привличаше. Имах надеждна информация, че парижанките знаели такива неща за изкуството на любовта, каквито английските им братовчедки не били и сънували. Сексът в Англия, разправяха всички, бил още в детската си възраст.

Вечерта преди заминаването ми за Франция дадох малко тържество в семейната ни къща в Чейн Уок. Към седем часа баща ми и майка ми тактично излязоха на вечеря, за да мога да разполагам с цялата къща. Бях поканил около шест-седем приятели от двата пола, всички горе-долу на моята възраст и някъде към девет часа, вече се бяхме разположили удобно, пиехме вино, хапвахме отлично приготвено овнешко с кнедли и си приказвахме. Някой позвъни на входната врата. Отидох да отворя. На площадката стоеше мъж на средна възраст с огромни мустаци, румено лице и кожено куфарче в ръка. Представи се като майор Граут и каза, че идва при баща ми. Извиних се и отвърнах, че баща ми е на вечеря.

— О, боже! — възкликна майорът. — Та той ме покани за няколко дена. Аз съм негов стар приятел.

— Сигурно е забравил — казах аз. — Наистина много съжалявам, сър. Моля, заповядайте.

Ясно беше, че не мога да оставя майора да чете „Пънч“ сам в другата стая, докато ние се веселим оттатък, затова го попитах дали би искал да се присъедини към нашата компания. Разбира се, че би искал! С удоволствие би се позабавлявал с нас. И така, той влезе в стаята, начело със страхотния си мустак и, заливайки всичко наоколо с лъчезарната си усмивка, се настани доста удобно и без никакви притеснения, въпреки факта, че бе точно три пъти по-възрастен от когото и да било в компанията. Незабавно се нахвърли върху овнешкото и видя сметката на цяла бутилка „Кларе“ още в първите петнайсет минути.

— Отлична храна! — възкликна той. — Имате ли още вино?

Отворих му нова бутилка и всички наблюдавахме с известна доза възхищение как и нейното съдържание изчезва в гърлото му. Бузите му бавно промениха цвета си от румено в доста тъмно червено, а носът му изглеждаше сякаш ще пламне всеки миг. Някъде към средата на третата бутилка майорът започна да се поотпуска. Каза ни, че работел в англо-египетската част на Судан, но в момента бил в отпуск. Работата му била свързана с водоснабдителната служба на Судан. Била много тежка и напрегната, но затова пък вълнуваща. Имал си и доста развлечения. А и черните не били кой знае какъв проблем, стига човек да си ходел с камшика под мишница.

Бяхме се скупчили около това екзотично червенобузо същество, долетяло от далечни земи и го слушахме в захлас.