Роальд Даль - Моят чичо Осуалд

— Велика страна е това, Судан — разправяше той. — Огромна. Далечна. Пълна с тайни и загадки. Искате ли да ви разкажа за една от най-великите тайни на Судан?

— Да, сър — казахме ние. — Разкажете ни, моля ви.

— Една от най-великите тайни на Судан — продължи той, след като изля поредната чаша вино в устата си, — тайна, която е известна само на местните и на неколцина посветени като мен, е едно малко същество, наречено суданска муха или, ако трябва да го назовем с истинското му име, cantharis vesicatoria sudanii.

— Това е някакъв скарабей, нали? — попитах аз.

— Нищо подобно — отвърна той. — Суданската муха е крилато насекомо, нещо средно между муха и бръмбар, дълго около два сантиметра. На външен вид е много красива — с ярки, златистозеленикави крилца, в които се преливат всички цветове на дъгата.

— А в какво е тайната й? — попитахме ние.

— Тези сладки буболечки — продължи майорът — могат да бъдат намерени само в една-единствена част на Судан. Тя се намира на север от Хартум и има площ около 30 кв. км. Там расте едно специално дърво, наречено хашаб. Неговите листа са единственото нещо, с което се хранят суданските мухи. Има хора, които прекарват целия си живот в търсене на тези буболечки. Бръмбаротърсачите — така ги наричат. Те са туземци с много остро зрение и знаят всичко, което може да се знае за любимите местенца и навиците на малките животинки. Когато най-сетне ги хванат, те ги убиват, изсушават ги на слънце и ги стриват на ситен прашец. Този прашец е с много висока стойност в Судан и хората обикновено го държат в малки, изящно гравирани Бръмбарови кутийки, а Бръмбаровите кутийки на вождовете са изработени от чисто сребро.

— Добре, а какво правят с тоя прашец — попитахме ние, — за какво го използват?

— Въпросът не е какво ти правиш с този прашец — каза майорът, — въпросът е какво той прави с теб. Този прах е най-ефикасното ерогенно вещество на земята.

— Испанската муха! — извика някой. — Това не е ли испанската муха?

— Не съвсем — каза спокойно майорът, — но сте на прав път. Обикновената испанска муха се среща в Испания и южна Италия. Тази, за която аз говоря, е т.нар. Sudanese Fly — суданска муха и макар да е от същото семейство като испанската, тя е съвсем различна. Действието й, например, е десет пъти по-силно от това на обикновената испанска муха. Реакцията, която няколко прашинки предизвикват в човешкия организъм, е така яростна, че направо е опасна.

— Но те въпреки това използват този прах.

— О, божичко, разбира се! Всички туземци в Хартум и северозападен Судан го използват. Белите хора, които знаят за него, са склонни по-скоро да го отбягват, защото съзнават колко дяволски е опасен.

— А вие опитвали ли сте го? — попита някой.

Майорът вдигна очи и изгледа любопиткото, подсмихвайки се едва забележимо под огромния си мустак.

— И до това ще стигнем след малко — каза той.

— А какво всъщност прави с теб този прах? — попита едно от момичетата.

— Боже господи! — възкликна майорът. — Какво ли не прави! Той направо подпалва гениталиите ти, защото е едновременно силен възбудител и ефикасен дразнител. Не само те превръща в разгонен бик, но в същото време ти осигурява най-огромната и най-трайна ерекция, на която е способен човек. Бихте ли ми налели още една чаша вино, скъпо момче?

Скочих да донеса поредната бутилка. Гостите ми изведнъж бяха притихнали. Момичетата, застинали в поза като че изпаднали в транс, се бяха втренчили в майора, а разширените им очи светеха като звезди. Момчетата на свой ред се бяха втренчили в момичетата, за да наблюдават реакциите им. Налях нова чаша на майора.

— Баща ви винаги е поддържал добра изба… И винаги е пушел добри пури — каза той, като ме погледна очаквателно.

— Бихте ли желали една пура, сър? — попитах аз.

— Да, с удоволствие! Много мило от ваша страна — отвърна той.

Отидох до трапезарията и му донесох кутията „Монте Кристо“ на баща ми. Майорът взе две пури — едната прибра в малкото джобче на жилетката си, а другата пъхна в устата си.

— Ще ви разкажа една историйка, ако искате — започна той, — за моя опит със суданската муха.

— Да, искаме, сър. Разкажете ни.

— Сигурен съм, че ще ви хареса. Още повече, че е самата истина — продължи майорът, като извади пурата от устата си и отчупи върха й с нокът. — Кой има огън?

Помогнах му да запали пурата си. Облаци дим обгърнаха главата му и през тях едва виждахме лицето му, което приличаше на огромен, презрял, болезнено червен домат.