Пэлем Вудхауз - Големи пари

— Точно така.

— Ще си клюкарстваме за съседите! Ще си заемаме градинския валяк!

— Именно.

— Бери, старче, ти улучи шестицата! Тоя твой прадядо трябва да е бил цяла планина от мозъчни клетки. Уреди подробностите и ми свирни в апартамента. Ама свиркай дяволски бързо, защото е въпрос на дни да почувствам как Дайкс, Дайкс и Пинуийд ми дишат във врата. Ще ми хареса живота в предградията. Добре ще си почина.

— Уреждам всичко още тази вечер.

— Господ да те поживи! Това се казва истински приятел — заключи Бисквитата. — А сега ще трябва да се върна при нещастната дама и да й обясня, че съм тръгнал на бал с маски или нещо подобно. Беше тежък удар за нея, бедната, когато тоя израстък й остана в ръката. Но не се съмнявам, че ще изгладя нещата. Впрочем, как дойде дотук?

— С една кола — каза предпазливо Бери.

— Твоя?

— Не.

— Под наем, а? Е, ще се помотая малко тук, докато ти се отдалечиш. Разумът го изисква. Дължа тук-там по гаражите и твоят тип може да е от тях. Така че, извинявай, ама няма да те изпратя.

— Добре.

— Как се казва прекрасният дом, който ще наема?

— „Прасковен рай“.

— „Прасковен рай“! Даже и думата звучи като балсам за душата. Между другото, старче, страхувам се, че добрата стара древна титла тука не върви. Нито дума за сеньор дьо Бискъртън, ако нямаш нищо против. Кажи на този Болито, че мистър Смит иска да наеме неговата колиба с ползване на банята. Един от „Смитфийлд Смит“. Разбрахме ли се. А сега да се връщаме и да утешим Бейби. Когато я оставих, бедното агънце, пухтеше като парен локомотив и беше синя около ноздрите.

Бери излезе от „Веселите жетвари“ с доволна усмивка на лицето. Имаше перфектен план за това как е протекла акцията. Ще каже на момичето, че подозренията са паднали от брадатия и той е доказал, че в края на краищата не е Смъркача. И после тя и той ще продължат да карат заедно чак до Приказната земя и ще разговарят за всичко, за което може да се говори в такъв вълшебен летен ден.

Добра програма, така си мислеше. Дори възхитителна програма. Внезапно, като че изведнъж е бил халосан страховито с мокър парцал, усмивката се изтри от лицето му, очите му се оцъклиха и ченето му увисна.

Колата беше изчезнала.

Около преселването на лорд Бискъртън в крайния квартал, който временно щеше да бъде негов дом, нямаше нищо, което намирисва даже отдалече на показност и грандиозност, нито какъвто и да било намек за краля-завоевател, дошъл да встъпи във владение на подвластните му територии. Още от самото начало той се държеше като човек, стремящ се да привлече възможно най-малко внимание към особата си. Радетелите за точен език дори биха нарекли това потайност.

След като обядва рано в Клуба, той се прокрадна към външните стълби, озърна се внимателно наляво и надясно с шапка, килната върху очите, после се метна в едно минаващо такси и пое към гара Виктория, където взе влака в един и петдесет и девет. И едва когато гарата остана зад гърба му, си позволи да се отпусне. Беше на сигурно място, освен ако Дайкс, Дайкс и Пинуийд не се криеха под седалката.

Вали Фийлдс, където пристигна след малко, му поднесе приятна изненада. Градско чедо по убеждение, Бисквитата винаги е гледал на кварталите около Съри, ако изобщо се е сещал за тях, като на мрачни и запустели места, където не е стъпвал кракът на бял човек и не е било четено евангелието. А ето че Вали Фийлдс, живописен и окъпан в слънчева светлина, излезе определено приятен квартал. Китните му градини и бухнали дървета носеха мириса на селото и той се почуди какво тук предизвиква неодобрението на приятеля му Бери Конуей.

Самата гара беше провинциална. От нея започваха насипи с накацали по тях зелки, цвекло и рози. Да не говорим за четирите кошера. Бисквитата стигна до заключението, че Бери си няма и хабер от хубавите неща. Ами че Вали Фийлдс, ако се съди по повърхностното му обследване, изглеждаше точно като място, където някой американски стихотворец би искал да се върне, върне, върне пак. Беше в чудесно настроение, когато се отби в агенцията на „Матърс и Корнилиъс, покупко-продажби и наеми на имоти“, за да вземе ключовете на имението.

Мистър Корнилиъс го приветства бащински. Той беше възрастен господин с вид на древен жрец и с дълга бяла брада, която Бисквитата, като познавач на бради, погледна с уважение и завист. Изпълнен с патриотичен дух по отношение на Вали Фийлдс, мистър Корнилиъс одобряваше всеки, който иска да живее тук.