— Именно — каза ни ялоришата, — защото всеки от нас несъзнателно е потомък на един „ориша“ и често може да се каже точно на кой.
Смело попитах чий потомък съм аз. Ялоришата отначало се намръщи, каза, че не може да установи със сигурност, но после се съгласи да види дланта ми, прокара пръсти по нея, погледна ме в очите и рече:
— Ти си син на Ошала.
Изпълних се с гордост. Ампаро, която вече се чувствуваше у дома си, предложи да се разбере чий син е Алие, но той бързо я спря и каза, че предпочита да не знае.
Като се прибрахме, Ампаро ме запита:
— Видя ли ръката му? Вместо линия на живота имаше множество пресечени бръчици. Както ручей, който среща камъни и се отклонява с по един метър встрани. Линия на човек, който е умирал много пъти.
— Световен шампион по метемпсихоза на дължина.
— No pasaran — засмя се Ампаро.
Поради простото обстоятелство, че те променят и крият своето име, че лъжат по отношение на възрастта си и че дори за собственото си посвещаване идват, без да се представят, няма никаква логика, която да отрече, че тяхното истинно съществуване е задължително.
(Хайнрих Ной, „Благочестиво и най-последно напомняне за братята Розенкройцери, а именно: дали съществуват? Какви са? От къде са си присвоили това име?“, Данцинг, „Шмилдин“, 1618, фр. изд. 1623, с. 5 / Heinrich Neuhaus, Pia ed ultimissima admonestatio de Fratribus Roseae-Crucis, nimirum: an sint? quales sint? unde nomen illud sibi asciverint, Danzig, Schmidlin, 1618 — ed. fr. 1623, p. 5)
Диоталеви казваше, че Хесед е сефирата на нежността и любовта, бял пламък, вятър от юг. Онази вечер в Перископа си мислех, че последните дни, които прекарахме в Баия с Ампаро, са минали под този знак.
Спомнях си, колко много спомени нахлуват в главата на човек, когато чака с часове в тъмнината, една от последните ни вечери. От разходките по улички и площади ни боляха краката и си легнахме рано, но не ни се спеше. Ампаро се беше свила на кълбо върху възглавницата и се преструваше, че чете през леко разтворените си колене един от моите наръчници за умбанда. От време на време лениво се опъваше по гръб с разтворени крака и книга на корема и започваше да ме слуша, докато четях на глас книгата за Розенкройцерите и се мъчех да я заразя с моето въодушевление. Вечерта беше нежна, но както би написал Белбо в своите файлове, лишена от литература, не подухваше ни най-слаб ветрец. Бяхме си позволили да отседнем в добър хотел, от прозореца надничаше морето, а в осветения бокс ни чакаше кошница с тропически плодове, които бяхме купили сутринта на пазара.
— Пише, че през 1614 година в Германия се появява анонимно писание, „Allgemeine und general Reformation“ или „Обща и генерална реформа на целия свят, последвано от «Fama Fraternitatis» 166 166 „Fama Fraternitatis“ (лат.) — „Слава на Братството“.
на Почетното братство на Розенкройцерите, адресирано към всички учени и владетели в Европа, заедно с един кратък отговор на хер Хазелмайер 167 167 Хазелмайер — германски нотариус, изправен през 1610 г. пред съда на йезуитите, на който разказал за съществуването на ръкопис, озаглавен „Слава на Братството“.
, който по този повод е хвърлен в затвора от йезуитите и окован с вериги в едно подземие. Сега дадено за печат и обнародвано за всички искрени сърца. Издадено в Касел от Вилхелм Весел“
— Не е ли малко дълго?
— Изглежда, че през XVII век всички заглавия са били такива. Писала ги е Лина Вертмюлер 168 168 Лина Вертмюлер — авангардна италианска кинорежисьорка.
. Това е сатирично произведение, в което става дума за генерална реформа на човечеството, при това отчасти преписана от „Сведения от Парнас“ на Траяно Бокалини 169 169 Траяно Бокалини (1556–1613) — италиански писател сатирик.
. Но съдържа едно неголямо писание, една сатира и един манифест от десет-дванадесет странички, „Fama Fraternitatis“, който ще бъде публикуван и отделно на следната година заедно с един друг манифест, този път на латински — „Confessio fraternitatis Roseae Crucis, ad eruditos Europae“ 170 170 „Confessio…“ (лат.) — „Изповедание на братството на Розовия Кръст до учените в Европа“.
. И в двата текста Братството на Розенкройцерите се представя и говори от името на собствения си основател, тайнствения К.Р. Едва по-късно и от други източници ще се изясни или ще се реши, че става дума за някой си Кристиан Розенкройц.
— А защо тук не се дава пълното му име?
— Погледни, целият текст е изпъстрен с инициали, никой не е назован изцяло, всички се казват Г.Г., М.П., И., а който има и умалително, се нарича П.Д. Разказват се детството и юношеството на К.Р. — първо посещава Божи гроб, после заминава за Дамаск, след това отива в Египет, оттам — във Фес, който по това време сигурно е бил едно от местата за поклонение на мюсюлманската мъдрост. Там нашият Кристиан, който вече знаел гръцки и латински, научава ориенталските езици, физиката, математиката, естествените науки и усвоява цялата хилядолетна мъдрост на арабите и африканците чак до Кабалата и магията, превеждайки дори на латински един тайнствен „Liber M“, и опознава всички загадки на макро– и микрокосмоса. Вече от два века било модно всичко, що е ориенталско, особено ако не се разбира за какво става дума.
Читать дальше