— Как така никого?
— Нямало никакъв труп. От този момент лекарят се прибира у дома си, а моите колеги заварват това, което виждате. Разпитват стареца и портиера, казах ви с какъв резултат. Къде са отишли двамата мъже, които са се качили с Арденти в десет часа? Не се знае, може да са излезли между единадесет и един, без някой да ги е забелязал. Били ли са още в стаята, когато е влязъл старецът? Не се знае, той е останал за минута и не е надникнал нито в кухнята, нито в тоалетната. Може да са излезли, докато двамата старци обикаляли да търсят помощ, и да са изнесли трупа. Не е изключено, защото съществува една външна стълба, която води към задния двор, а оттам се излиза на страничната уличка. Но преди всичко имало ли е изобщо труп, или полковникът е излязъл заедно с двамата мъже, а старецът е сънувал тази история? Портиерът настоява, че той не за пръв път разправя врели-некипели, преди години бил казал например, че видял една наемателка, която била обесена гола, но половин час по-късно наемателката се прибрала здрава-здравеничка, а под дюшека на стареца намерили порнографско списание. А може да му е хрумнало да надзърне в стаята на жената и да е видял завесата, която се олюлявала в сумрака. Малкото сигурни факти са, че стаята не е в нормално състояние и че Арденти е изчезнал. Но аз твърде много говоря. Сега е ваш ред, доктор Белбо. Единствената следа, която намерихме, е листът до масичката. „14 ч, хотел «Принчипе е Савоя», господин Ракоски; 17 ч, «Гарамонд», доктор Белбо“. Вие потвърдихте, че е идвал при вас. Сега разкажете какво се случи.
Рицарите на свещения Граал не желаеха да им се задават повече въпроси.
(Волфрам фон Ешенбах, „Парсифал“, XVI, с. 819)
144 144 Еко е цитирал в оригинал: al des grales pflihtgesellen von in vregens niht enwellen. Woltram von Escherbach, Parzival, XVI, 819 Бел. NomaD.
Белбо говори кратко: повтори онова, което вече му беше казал по телефона, като добави само някои несъществени подробности: полковникът бил разказал несъстоятелна история, че открил следите на съкровище в някакви документи, намерени във Франция, но не казал нищо по-конкретно. Явно мислел, че е притежател на опасна тайна, и искал рано или късно да я направи достояние на всички, за да не бъде единственият посветен в нея. Намекнал, че други преди него, след като разкривали тайната, изчезвали по загадъчен начин. Щял да покаже документите само ако потвърдим, че ще сключим договор с него, но Белбо не можел да предложи договор, преди да види за какво става дума, и се били разделили без конкретно уговорка. Полковникът споменал за срещата си с Ракоски, като казал, че е директор на „Кайе дю Мистер“. Искал той да му напише предговора. Изглежда, Ракоски го посъветвал да изчака с публикуването. Полковникът не му бил казал, че ще ходи в „Гарамонд“. Това било всичко.
— Добре — каза Де Анджелис. — А какво впечатление ви направи?
— Стори ми се екзалтиран и намекна за миналото си, как да кажа, с носталгия, особено за участието си в Чуждестранния легион.
— Казал ви е истината, макар и не цялата. В известен смисъл вече го държахме под око, но не твърде отблизо. Случаи като този колкото щете. Толкова работа имаме… И така, Арденти дори не е истинското му име, но има редовен френски паспорт. От няколко години се появил в Италия и е бил идентифициран като някой си капитан Акроведжи, осъден задочно на смърт през 1945 година. Сътрудник на СС при изпращането на хора в Дахау. И във Франция са следили отблизо движенията му — срещу него било заведено дело за измама и се е отървал на косъм. Предполага се, подчертавам, предполага се, че миналата година същото лице, но под името Фасоти, е дадено под съд от един дребен индустриалец от Пескиера на име Баромео. Фасоти го бил убедил, че в езерото Комо още се намира съкровището на Донго 145 145 Съкровището на Донго — легендарно съкровище, което Мусолини бил скрил при последното си бягство.
, че бил узнал точното място и че били нужни само десетина милиона за двама леководолази и една моторна лодка. След като прибрал парите, изчезнал. Сега вие затвърждавате убеждението ми, че е имал мания за съкровища.
— А онзи Ракоски? — запита Белбо.
— Вече проверихме. В „Принчипе е Савоя“ бил отседнал един Ракоски, Владимир, регистриран с френски паспорт. Неясно описание, почтен на вид господин. Същото описание, което е дал и тукашният портиер. В „Алиталия“ е регистриран тази сутрин за първия полет до Париж. Осведомих Интерпол. Анунциата, има ли отговор от Париж?
Читать дальше