Умберто Еко - Махалото на Фуко

Направи пауза. Искаше да го зяпаме в устата. И ние го зяпахме.

— Да разгледаме второто указание: пазителите на печата трябва да отидат там, където е този или са тези, имащи нещо общо с хляба. Само по себе си указанието е напълно ясно, свещеният Граал е съсъдът с кръвта на Христос, хлябът е плътта на Христос, масата, върху която хлябът е изяден, е тази на Тайната Вечеря, Йерусалим. Невероятно е Тамплиерите, дори след победата над сарацините, да не са си запазили една тайна база там. За да бъда искрен докрай, ще ви призная, че в началото ме смущаваше този юдейски елемент в един план, изцяло под знака на арийската митология. После се замислих — ние само продължаваме да смятаме Иисус за израз на юдейската религия, защото това ни е втълпила Римокатолическата църква. Тамплиерите прекрасно са знаели, че Иисус е келтски мит. Целият евангелски разказ е херметическа алегория, говореща за възкресяване след разтварянето на земните недра и т.н. Христос всъщност е само Еликсирът на алхимиците. От друга страна, всички знаем, че Троицата е арийско понятие, и ето защо цялото тамплиерско правило, продиктувано от един друид, какъвто е свети Бернар, е подчинено на указание номер три. — Полковникът отпи още една глътка вода. Беше прегракнал. — И сега да видим третия етап, Убежището. То е Тибет.

— Защо пък Тибет?

— Защото преди всичко Фон Ешенбах разказва, че Тамплиерите напускат Европа и пренасят свещения Граал в Индия. Люлката на арийския корен. Убежището е Агарта. Чували сте навярно за Агарта, седалището на Царя на света, подземния град, от който Властелините на Света направляват събитията в човешката история. Тамплиерите установяват един от своите тайни центрове там, при самия източник на своята духовност. Знаете връзката между царството на Агарта и Синархията…

— Знаем, но…

— Добре, има тайни, които убиват. Но да не се отвличаме. Във всеки случай всички знаят, че Агарта е основан преди шест хиляди години, в началото на епохата Кали-Юга, в която живеем и днес. Задачата на рицарските ордени била да поддържат винаги контакта с този таен център, активната връзка между мъдростта на Изтока и мъдростта на Запада. И тук вече става ясно къде трябва да се състои четвъртата среща — в друго друидско светилище, Града на Девата, тоест в катедралата на Шартр. По отношение на Провенс Шартр се намира от другата страна на Сена, най-голямата река на Ил дьо Франс…

Вече не можехме да следим мисълта на нашия посетител.

— Но какво общо има Шартр с вашия разказ за келти и друиди?

— А откъде смятате, че иде идеята за Девата? Първите деви, които се появяват в Европа, са черните деви на келтите. Свети Бернар като млад коленичил в църквата „Сен Воарл“ пред една черна дева и от нейната гръд върху устните на бъдещия основател на ордена капнали три капки мляко. Оттук тръгват и легендите за свещения Граал, които трябвало да послужат като повод за кръстоносните походи, а и самите кръстоносни походи наистина се заели да търсят свещения Граал. Бенедиктинците са наследници на друидите, това го знаят всички.

— Но къде са черните деви?

— Унищожени са от тези, които искали да отровят нордическата традиция и да преобразят келтските вярвания в средиземноморски, създавайки мита за Мария от Назарет. Или пък са били преоблечени, преобразени като толкова много черни деви, които и сега се показват по празниците пред фанатизираните маси. Но ако човек се вгледа в изображенията на катедралите, както е направил великият Фулканели, вижда се, че тази история е разказана с ясни букви и с ясни букви е представена връзката между келтските деви и алхимическата традиция от тамплиерски произход, която ще превърне черната дева в символ на първичната материя, изследвана от търсачите на философския камък, който, както видяхме, не е нищо друго освен свещения Граал. А сега помислете си откъде иде вдъхновението на Мохамед, другия велик последовател на друидите, за черния камък на Мека. В Шартр някой е зазидал криптата, която води до подземието, където и сега е скрита оригиналната езическа статуя, но ако се потърси по-добре, още може да се открие една черна дева, Мадоната Стълпница, изваяна от един монах, член на Ордена на Вотан. Статуята държи в ръката си магическия цилиндър на великите жрици на Вотан, а вляво от нея в камъка е издялан вълшебният календар, върху който са личали, казвам „са личали“, защото тези скулптури не са убегнали от вандализма на правоверните служители, свещените животни от култа към Вотан: кучето, орелът, лъвът, бялата мечка и приказният вълк людоед. От друга страна всички изследователи на готическата езотерика са забелязали, пак в Шартр, една статуя, държаща чашата на свещения Граал, и ако човек умее да гледа, подчертавам, да гледа с очите на Традицията, а не да върви по туристическите пътеводители, римокатолически или апостолически, ще вникне в истинската история, разказана в тази крепост на Ерек…