Умберто Еко - Махалото на Фуко

— Защо?

— Защото стават прекалено могъщи за прекалено кратко време. Всичко тръгва от свети Бернар 98 98 Свети Бернар (1090–1153) — френски църковен деец с огромно влияние не само във Франция, но и в Испания, Италия, Швеция и Дания; основал манастир в Клерво, оттук известен и като Бернар Клервоски. . Ясен ви е свети Бернар, нали? Голям организатор, реформира бенедиктинския орден, премахва украсите от църквите, когато някой колега му пъпли по нервите, като Абелар 99 99 Пиер Абелар (1079–1142) — френски философ и теолог, известен с любовта си към своята ученичка Елоиза, заради която бил отлъчен от Църквата. например, го напада по маккартистки — ако е могъл, щял е да го прати на кладата, но понеже не успял, накарал да изгорят книгите му. След това говори от амвона за кръстоносен поход: да се въоръжим и тръгвайте…

— Не ви е много симпатичен… — забеляза Белбо.

— Не мога да го понасям. Ако зависеше от мен, щях да го пратя в най-страшния кръг на ада, а не да го правя светец. Но е бил добър специалист по саморекламата, вижте каква услуга му прави Данте — назначава го за началник на кабинета на Богородицата. Веднага става светец, защото се е сдушил с когото трябва. Но говорех за Тамплиерите. Бернар бързо усеща, че идеята заслужава да се доразвие, и подкрепя деветимата авантюристи, превръщайки ги в Militia Christie 100 100 Militia Christie (лат.) — Христово войнство. — Бел. NomaD. , може да се каже направо, че Тамплиерите, в героичната им версия, са измислени от него. През 1128 година свиква Събора в град Троа именно за да определи какво представляват тези деветима монаси воини, а няколко години по-късно пише една възхвала на Воините на Христос и изготвя правилник от седемдесет и две точки, много забавен за четене, защото в тях има от всичко по малко. Литургия всеки ден, забрана да се свързват с рицари, отлъчени от Църквата, но ако някой от тях пожелае да бъде приет в Храма, трябва да бъде посрещнат по християнски. Както виждате, бях прав, когато споменах за Чуждестранния легион. Трябвало да носят бели плащове, скромни, без кожени украси, освен агнешки, забранени били леките извити отпред модни обувки, задължително се спяло по риза и гащи, на дюшек, с чаршаф и одеяло…

— На онази жега, как ли са миришели?… — вметна Белбо.

— За миризмата ще стане дума нататък. Правилникът предвижда други неудобства: една паница за двама, хранене в мълчание, месо само три пъти седмично, покаяние в петък, ставане в зори, а ако работата е тежка, един час повече сън, но в замяна на това тринадесет молитви преди лягане. Над всички стоял магистър, а под него — цяла йерархична стълбица до оръженосец, помощник и слуги. Всеки рицар разполагал с три коня и един оръженосец; никакви разкоши по юздите, седлото и шпорите, скромно, но здраво оръжие, никакъв лов освен на лъвове, с други думи — аскетичен войнишки живот. И разбира се, обет за непорочност, на който особено се набляга, защото тези хора не стояли в манастир, а се биели на открито, сред света, ако наричаме свят това гъмжило от всякаква паплач, което по онова време представлявала Светата земя. Общо взето, правилникът казва, че женската компания е извънредно опасна и че рицарят от ордена не може да целува друга жена освен майка си, сестра си и леля си.

Белбо поклати глава:

— Е, по въпроса за лелята аз бих бил по-внимателен… Но Тамплиерите не бяха ли обвинени в содомия? Онази книга на Клосовски, „Бафомет“? Не беше ли този Бафомет някакво сатанинско божество?

— Ще стигна и до него. Но помислете за миг: водели моряшки живот, цели месеци в пустинята. Намираш се в дяволското царство, нощ е, сгушил си се в палатката заедно с оня, дето ти е ял от паницата, спи ти се, студено ти е, жаден си, страх те е и искаш да си при мама. Какво ще направиш?

— Мъжка любов… — предположи Белбо.

— Ами да, помислете си какъв адски живот сред други войници, дето не са дали никакви обети и като завземат някой град, погват първата арабка с кехлибарени бедра и кадифени очички, какво да прави нашият Тамплиер сред уханието на ливански кедри? Остава му арабчето. Сега разбирате откъде иде изразът „пие и псува като Тамплиер“. И с него става като с днешния капелан от окопа, дето се налива с ракия и ругае наред с неграмотните войници. И да беше само това! Гербът им ги представя винаги по двама, яхнали един кон, един зад друг. Защо, след като правилникът им разрешавал по три коня? Предполагам, че е идея на Бернар — да символизира бедността или двойната им роля на монаси и рицари. Но досещате ли се какво е виждало народното въображение и какво са говорели за тези монаси, които препускали като луди по двама, залепени един за друг? Не може да не са ги одумвали…