Пол Зюсман - Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс

Независимо от произхода и мотивацията й Лигата беше твърдо установена и действаща реалност по времето, когато се присъединих към нея. Уолтър ме уверяваше, че тя е международна организация с агенти чак в Сибир и Патагония, макар че лично аз така и не видях конкретни доказателства в подкрепа на тези твърдения.

— Поддържаш ли контакт с други бойци, Уолтър? — попитах веднъж.

— Да кажем само, че има канали — отвърна той и ми намигна многозначително. — Но на този етап колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

Тъй като така и не минах „този етап“, не мога нито да потвърдя, нито да отрека сведенията за съществуването на действаща глобална революционна организация. Уолтър като че ли вярваше в съществуването й, а честно казано, това беше единственото, което имаше значение.

Самото кредо на движението представляваше объркваща каша от философии, които не си пасваха особено. Марксизъм, социализъм, анархизъм, комунизъм, пацифизъм, платонизъм, софизъм, катарство, будизъм, суфизъм, обскурантизъм, реформизъм, републиканство — всички тези учения имаха своето място, споени заедно със здравословно количество параноя, алкохолизъм и откровена лудост. Типичната реч на Уолтър за повдигане на духа звучеше горе-долу така:

— Народът трябва да се надигне и да вземе онова, което му се полага. С увеличена производителност и безплатни слухови апарати за всички може да се освободим от кланицата на социалното унижение и да минем през игленото ухо до осемнайсетте зелени кръга на рая. Правата на жените! Това е ключът! Освободете жените и ще подкрепите детето в себе си…

И така нататък, и така нататък.

Нямах абсолютно никаква представа какъв е смисълът на всички тези брътвежи, макар че ми се струваха съвсем на място след три бутилки ликьор и половин пинта мента. Речите на Уолтър всъщност представляваха безкраен порой от малки атаки срещу всичко, което според него символизираше „тиранията на управляващата класа“.

Целите ни бяха легион. Пощенски кутии, градски съвети, банки, скъпи къщи, не чак толкова скъпи къщи, военни паметници, статуи, музеи, църкви — всички те ставаха обект на подривната ни дейност. Всяка сграда, която не показваше явна бедност и упадък (те бяха на „потъпканите маси“), наливаше вода в мелницата ни.

Никога не причинявахме наистина големи щети, а само толкова, колкото „да разберат, че не могат да се налагат винаги“, както се изразяваше Уолтър. Нито веднъж не заложихме бомба и не подпалихме пожар; акциите ни предизвикваха просто дребни неудобства и раздразнение. Имайки предвид решимостта, с която Уолтър громеше управляващата класа, революционната му стеснителност винаги ме изумяваше, но моят ментор не виждаше никакво противоречие в тези меки форми на саботаж.

— Ние сме вестители, Рафаел — обясняваше той. — А не чудовища.

Посланията ни бяха в най-различни форми. Понякога можеше да е тухла в прозореца, друг път лозунг на стената („Свобода за народа!“, „Не сме роби!“, „Майната ти, Едуард Хийт!“ 8 8 Британски политик, лидер на Консервативната партия (1965–1975) и премиер (1970–1974) — Б.пр. ) или малка зловонна купчинка в пощенската кутия. Ако директорът на банка „Барклис“ в Халифакс още се чуди как половин килограм карантия се е озовала в ауспуха на луксозната му кола, вече мога да разкрия, че това стана благодарение на Световната лига за свобода. Същото се отнася за опакованите като подаръци конски изпражнения, скрити сред кожените палта в „Хародс“, порнографските списания в Кентърбърийската катедрала, атаката с яйца срещу кметството на Престън и вонящата бомба в каталожния отдел на общинската библиотека на Уестън сюпър Меър. Всичко това беше дело на Световната лига за свобода, както се доказва от малките съпътстващи бележки, които декларираха: „СЛС атакува отново!“.

Всяко покушение беше грижливо планирано и изпълнявано прецизно, макар и на пияна глава. Правехме поне по едно на ден, понякога по две или три, като често атакувахме една и съща цел няколко пъти. Горката стара общинска библиотека на Уестън сюпър Меър, която едва ли може да се нарече най-очевиден символ на социалното потисничество, само за два месеца претърпя три вонящи бомби, пълен с урина найлонов плик и необясним порой от свински черен дроб в градинския отдел. Подозирах, че това отношение се дължеше на факта, че библиотеката веднъж отказала да даде на Уолтър копието си на „Лъвът, вещицата и дрешникът“, но предпочетох да премълча. Уолтър беше много докачлив, когато го питаш какви са мотивите му.