Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома - Том 1 0Разкази и автобиографична проза)

Единият беше преди двайсет години, когато се наложи да прекъсна първия си студентски курс в Принстън поради заболяване, диагностирано като малария. Благодарение на една рентгенова снимка, направена десетина години по-късно, се разбра, че е било туберкулоза — лека форма, та след няколко месечна почивка се върнах в колежа. Но бях изпуснал доста работи, най-важната от които беше, че не станах председател на студентския клуб „Триъгълник“, чиято дейност се изчерпваше с поставянето на водевили, освен това повторих курса. Никога повече колежът не представляваше за мен това, което бе преди. Нямаше да се гордея с отличия, с медали. Един мартенски следобед си помислих, че съм изгубил всичко, дори най-дребното нещо, което съм желал — и същата вечер за първи път се впуснах да преследвам призрака на женствеността, а за известно време това лишава от значение всичко останало.

Години по-късно разбрах, че провалът ми да стана звезда на колежа беше за добро — вместо да се моря по разни комитети, аз се нахвърлих на английската поезия; когато си изградих представа как стоят нещата в нея, започнах да се уча и да пиша. По принципа на Шоу „Ако не получиш онова, което ти харесва, най-добре е да харесаш това, което получаваш“ обратът излезе сполучлив, но в оня момент преглъщането на съзнанието, че кариерата ми на водач на маси е свършена, беше сурово и горчиво преживяване.

От този ден не съм способен да изгоня неизпълнителен слуга, а хората, които могат да го сторят, ме поразяват и ми правят дълбоко впечатление. Прастарият нагон за властване над себеподобните се прекърши в мен и завинаги ме напусна. Животът наоколо ми се превърна в тежък сън и съществувах само заради писмата, които пращах на едно момиче от друг град. След такива сътресения човек не се възстановява — той става друга личност и в края на краищата тази друга личност си намира нови грижи.

Вторият случай, сходен с днешното ми състояние, беше след войната, когато отново прекомерно се разпилях встрани. Трагична любов, от ония, дето са обречени поради липса на пари, докато един ден момичето й сложи край, позовавайки се на здравия разум. През цялото безкрайно лято на отчаяние писах роман вместо писма, така че излезе за добро, но доброто беше за един различен човек. Мъжът, в чиито джобове звъннаха пари и който се ожени за същото момиче година по-късно, завинаги стаи в себе си будно недоверие, неприязън към класата на охолните безделници — не убедеността на революционера, а тлеещата омраза на селянина. През всички следващи години не съм престанал да се питам откъде идват парите на моите приятели, нито мога да забравя, че е имало момент, в който всеки от тях е могъл да упражни нещо като Droit de seigneur 107над моето момиче.

Шестнайсет години живях повече или по-малко в кожата на този нов човек, недоверчив към богатите, а работещ за пари; необходими ми, за да споделям волността и изяществото, които някои от тях умееха да внасят в живота си. По това време крилатите коне на общоприетия светски фалш падаха простреляни под мен, както ме носеха в галоп — помня имената на някои от тях: Наранена Гордост, Излъгани Надежди, Изневяра, Фанфаронство, Разгромяващ Удар, Веднъж завинаги. И много скоро не бях вече на двайсет и пет, а после даже и на трийсет и пет и нищо не бе тъй хубаво, както преди. Но през всичките тези години не помня дори веднъж да съм се обезсърчавал. Видях честни мъже да преброждат кръговете на самоубийствения мрак — някои се поддадоха и свършиха; други се приспособиха и пожънаха по-големи от моите успехи; но моят дух нито веднъж не падна под стъпалото на самоотвращението в случаите, когато сам се бях поставил в противна светлина. Неволите не водят непременно до обезсърчение — обезсърчението си има свой бацил, толкова различен от неволите, колкото е артритът от схванатите стави.

Когато миналата пролет угасна слънцето на новия ми небосвод, първоначално не направих връзка със случилото ми се преди петнайсет или двайсет години. Едва по-късно и постепенно започна да се очертава родовото сходство — разпиляване встрани, горене на фитила от двата края; захранване от физически запаси, с каквито не разполагах, като човек, който тегли на червено от банковата си сметка. По въздействие този удар беше по-жесток от предишните два, но беше от същия вид — чувството, че стоя по здрач на пусто стрелбище с празна пушка в ръце, а мишените са свалени до една. Няма поставена цел — просто тишина и в нея звукът на собственото ми дишане.