Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Силвен привърши с охлаждането на шоколадовите бонбони, които беше направил малко преди разсъмване, когато трябваше да си намери някакво занимание, с което да заглуши разочарованието от безплодното чакане. Той се върна сред les petites dames blanches, взе една от малките кесии, в които пакетираха отделните шоколадови бонбони за сватби и светски вечери. Завърза кесийката с канапа, който се беше превърнал в негова запазена марка, и се насочи към предната част на магазина, където повика продавача, обслужващ опашката.

Да, толкова рано сутринта, а вече имаше опашка. Клиентите бяха влюбени в историята за Крадеца на шоколад.

Той привика служителя настрани, така че никой да не ги чува.

– Би ли отнесъл това в сградата отсреща да го оставиш пред вратата на апартамента на шестия етаж – не съм сигурен какъв е номерът на апартамента, но прозорците трябва да гледат насам. Ето кода за достъп в сградата.

Кейд спа до късно. Събуди се все така вмирисана на цигарен дим от партито, обзета от чувство на вина и дълбоко униние.

След като се изкъпа и облече, тя прекара известно време в опити да накара имейла на новия си лаптоп да заработи. На френски, защото не знаеше как да превключи опцията по подразбиране на компютъра. Обикновено караше техническия персонал в компанията да прави тези неща.

Накрая се зае да отговаря на огромния брой получени съобщения през смартфона си, като остави съобщение на техническия секретар да ѝ изпрати спешно нов компютър с операционна система на английски език.

Накрая гладът я изкара от апартамента. Да, тя не можеше да се прехранва с шоколад вечно. Започваше да ѝ прилошава.

Вдъхновена от студентското парти и от това, че Крадецът на шоколад трябваше да съблюдава определен дрескод, тя обу фигурален дантелен клин и свободна плетена сива туника, която се подаваше една педя под коженото ѝ яке . Високите кожени ботуши и големите драматични обеци от азурит довършиха тоалета, а вдигнатата нагоре коса разкриваше красотата на обеците ѝ.

Когато понечи да затвори вратата на апартамента зад себе си, пръстите ѝ напипаха нещо. На бравата бе окачена малка кесия, завързана с канап и щампована с миниатюрното лого на Силвен Марки.

Сърцето ѝ подскочи. Дишането ѝ се ускори, тя стисна бедра и тръпката пробяга по всичките ѝ ерогенни зони, сякаш го беше открила да стои там от плът и кръв.

Тя взе кесийката и я задържа дълго в ръцете си, преди да я отвори много внимателно. Шоколадът беше красив, разбира се. Бонбоните бяха в нова форма, каквато тя беше виждала досега сред неговите творения. Бяха кръгли, но не идеално, нежната извивка отгоре издаваше артистично докосване от ръка на художник, вместо дюзата на поточната линия. Отвън бонбонът беше съвършено черен или почти черен под слабото осветление на площадката.

Тя дълго съзерцава бонбона. Може би беше отровен.

Смърт от шоколада на Силвен Марки.

Кейд поднесе бонбона към устата си, погали с устни гладката му мекота, зъбите ѝ срещнаха деликатната съпротива на обвивката.

Беше горчива. Мили боже, наистина беше горчива. Тъмна, тъмна, тъмна, без почти никаква следа от сладост. Но горчивината беше упойваща. Зъбите ѝ пропукаха деликатната коричка и достигнаха до най-нежния, най-копринения, най-гладкия горчив шоколад, който някога се беше топил върху езика на познавач. Докато се топеше, той оставяше само следа, само намек за канела, неуловимо обещание за сладост. Горчивината, тази топяща се, гладка горчивина я завладя моментално. Кейд никога не беше допускала, че нещо толкова горчиво можеше да бъде толкова разкошно върху езика.

Тя разгледа останалата половина от бонбона, следите от зъбите ѝ върху ганаша, който беше тъмен като повърхността.

Излезе на улицата и го видя да стои, по сако и дънки, пред вратата на лабораторията, очевидно давайки импровизирано интервю на няколко човека, които протягаха към него професионални камери, микрофони и диктофони.

– ...отчаяна – той сви рамена. – Разбирам нейното отчаяние за добър шоколад.

Както обикновено, каквито и мисли и емоции да я бяха тласнали да го търси, намирането му я доведе до моментална ярост. Той щеше да бъде жалка и окаяна жертва на тази ярост, с разрошената си коса, небръснат, със зачервени очи, които недвусмислено издаваха същото недоспиване, което Кейд познаваше от десетките нощни бдения, предизвикани от някое усложнение в шоколадови фабрики "Кори". И все пак изглеждаше секси. Кейд можеше да се обзаложи, че щеше да из- глежда добре на снимките във вестниците, измъчен от атаките на подлата мултинационална корпорация, но верен на идеали за френски сексапил.