Ник Хорнби - Джулиет гола

Момчетата продължаваха да се боричкат. Тъкър унило забеляза с какво облекчение и радост Джаксън реагира на появата на двамата си полубратя. Очарованието им произтичаше от факта, че не даваха никакви признаци на умиране, за разлика от баща му. Децата надушват тези неща. Плъховете, които напускат потъващия кораб, не носят морална отговорност, те просто така са устроени.

— Джаксън, как беше зоопаркът?

— Супер. Виж какво ми купи Натали.

Беше химикалка с поклащаща се на пружина маймунска глава.

— Иха. Каза ли благодаря?

— Той се държа безукорно — вметна Натали. — Цяло удоволствие е да се разхожда човек с него. И освен това знае почти всичко за змиите.

— Не знам дължините на всички видове — каза скромно Джаксън.

Момчетата спряха да се боричкаш и в стаята се настани тишина.

— Събрахме се, значи — каза Тъкър. — И сега какво?

— Май това е моментът, в който трябва да прочетеш завещанието и последната си воля — каза Натали. — И ще разберем кое от децата си обичаш най-много.

Джаксън погледна първо нея, после Тъкър.

— Натали се шегува, сине — каза Тъкър.

— А, ясно. Но сигурно ще кажеш, че обичаш всички еднакво — каза Джаксън с тон, който издаваше, че за него подобно внушение би било неприемливо и невярно.

И е прав, помисли си Тъкър. Как може да ги обича еднакво? Само един поглед към зле прикритото кълбо от нерви Джаксън и тези две свестни, но, честно казано, скучни и тъповати момчета, разкриваше лъжата напълно. Той съзнаваше, че бащинството е важно само ако наистина си баща — ако седиш с децата си посред нощ и се мъчиш да разсееш остатъка от кошмарите им, ако подбираш книгите и училищата им, ако ги обичаш дори когато те дразнят и вбесяват. Той беше останал с близнаците първите няколко години, но след като се раздели с майка им, започна да мисли за тях все по-рядко. А и нима можеше да бъде другояче? Беше се опитал да възприема петте деца като еднакво важни, но тези двамата го дразнеха и отегчаваха, Лизи беше изпълнена със злоба срещу него, а Грейси едва познаваше. Е, да, вината беше негова и се ласкаеше от мисълта, че ако не бяха се разделили с Кари, Джеси и Купър нямаше да бъдат толкова шибано безлични. Но истината беше, че те си бяха много добре. Имаха си много полезен татко със своя собствена фирма за коли под наем и недоумяваха защо всички настояват, че връзката им с някакъв човек, който живее далече от тях, е от значение за добруването им. От друга страна, Джаксън предизвикваше у него трепване дори с едно просто включване на телевизора сутрин, докато той още лежеше в просъница. Не можеш да обичаш непознати хора, ако не си Христос. Тъкър се познаваше достатъчно, за да знае, че той не е Христос. Така че кого още обичаше освен Джаксън? Прехвърли наум разни имена. Не, засега списъкът се изчерпваше с Джаксън. С пет деца и всичките жени беше трудно да предположи, че дефицитът ще бъде негов основен проблем. Странно как се извъртат нещата.

— Доста се изморих — рече. — Защо не отидете всички да видите Лизи?

— Дали тя ще иска да ни види? — попита Кари.

— Разбира се — каза той. — Това е идеята. Да се опознаем като семейство.

И най-добре ще е това да стане в друга болнична стая, а не в неговата.

Два часа по-късно те се върнаха, ухилени и омесени в обща група. Бяха приобщили още един член — млад мъж със смешна рунтава брада и китара.

— Познаваш ли Зак? — каза Натали. — Пада ти се някакъв. Той е твой фактически зет.

— Аз съм ти фен — каза Зак. — И то сериозен фен.

— Страхотно — каза Тъкър. — Благодаря.

— „Джулиет“ промени живота ми.

— Страхотно. Искам да кажа страхотно в случай, че животът ти е имал нужда от промяна. Може да не е.

— Имаше.

— Значи страхотно. Радвам се, че съм помогнал.

— Зак иска да ти изпее една-две свои песни — каза Натали. — Но го беше срам да ти каже.

Тъкър се запита дали наистина смъртта е толкова страшна. Един бърз инфаркт и довиждане. И нямаше да му се наложи да слуша песни от брадати фактически зетьове цял живот.

— Моля — каза Тъкър. — Публиката ти е в плен.

— Коя е твоята? — попита Джина Дънкан.

Отново слушаха „Голата“. Цяла седмица бяха слушали пиратски записи на парчета от албума „Джулиет“. Дънкан беше направил девет различни плейлисти, спазвайки реда на песните в тавата, а изпълненията бяха от различни концерти по време на турнето ’86. По някое време Джина заяви, че предпочита студийните албуми, изтъквайки аргумента, че в тях няма непрекъснати пиянски крясъци върху любимите й парчета.