Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

В тези части на келтския свят, в който не се забелязва голямо движение на население (напр. културата Хинсрук-Айфел на територията на днешна Южна Белгия и по средно то течение на Рейн), се запазила халщатската традиция в погребалните обреди. Тя се изразявала в издигане на могили над погребения чрез трупополагане или трупоизгаряне.

За най-ранната фаза на латенската култура (ЛТ А) най-характерни били богатите погребения, срещани на почти всички заети дотогава от келтите земи. Тези погребения в „келтоложката“ литература се наричат „княжески“, но тук този термин няма да бъде използуван поради съществуването в българската литература на друго, по-вярно определение — „богати“. Те били най-често могилни (с изключение в Шампания) и съдържали ясни постхалщатски елементи.

Въпреки локалните различия в тях се намират много общи черти. Умрелият бива погребан в дървена камера, под голям могилен насип ( рис. 24). По-често се срещали скелетни погребения, кремации били извършвани единствено в Централна Франция и Източна Келтика (Австрия, Чехия). Умрелият често бил полаган върху колесница, обикновено с две колела. В тези гробове били погребвани както мъже, така и жени. Типичен елемент на гробния инвентар били бронзовите съдове, изделия на етруските и североиталийските производствени центрове. По-рядко се срещали гръцки импорти, които иначе преобладавали в къснохалщатския период. В мъжките погребения било поставяно богато въоръжение (шлемове, мечове, ризници и др.), а и в мъжките, и в женските гробове — богати украшения. Единствено в женските погребения се срещали торкви.

Богатите погребения изчезват в следващия период от развитието на латенската култура, която за много изследователи означава настъпване на „военната демокрация“.

За съществуването на аристокрация в келтското общество през следващите векове и за нейното голямо значение пишат всички антични автори, третиращи този въпрос. Най-меродавен източник за келтската действителност са дневниците на Цезар, където подробно се описва структурата на келтското общество и голямото значение на аристокрацията и династическите домове през I в. пр.н.е. в Галия. Сред археологическия материал от този период няма никакви богати погребения. Тези факти дават основание да се предполага, че изчезването на богатите погребения е свързано с промени в духовната култура на келтите и по-точно в идеологията на тяхната аристокрация. Такива процеси могат да се проследят в развитието на различни култури и народи, между които и в Тракия.

Среднолатенският период е време на съществени изменения в латенската култура. Промени се извършват и в погребалния ритуал. В последната фаза на раннолатенския период (ЛТ Б) вече се появили погребения чрез трупоизгаряне, които в следващата фаза станали единственият вид погребения. Това били винаги ями, в които били поставени остатъците от кладата и изгорелите кости. Рядко се срещат погребения, при които изгорелите остатъци са положени в глинен съд-урна. Някои предмети често били ритуално прегънати, т.е. извършено било символичното им „убиване“. Често на кладата били изгаряни и предметите, предназначени за умрелия. За източните земи на латенската култура през този период бил типичен „хоризонтът на погребенията с щемпелувани верижки-колани“ — това били погребения на воини с унифициран инвентар: меч с ножница, копие, щит и верижка-колан, украсена с щемпелуван орнамент ( рис. 25). Тези погребения в някои райони се запазвали и през ЛТ Ц 2.

Най-значителни промени настъпили във втората фаза на среднолатенския период. Това е време на основаването на опида, на промени в икономиката и вероятно в социалните отношения. Засега не е възможно да се открият следи от латенски погребения — от ЛТ Ц 2и ЛТ Д — и да се реконструира погребалният обред. В някои райони на латенската култура като изключение старият ритуал се запазва и по-късно (напр. при скордиските).

Засега няма обяснение относно причината за тези промени, но вероятно те се дължат на промяна във вярванията за задгробния живот.

Латенското изкуство подобно на тракийското и скитското се развива в периферията на класическата гръцка култура. Главната същност на това изкуство се разкрива в орнаментирането на дребни предмети, украшения, въоръжение, метални и глинени съдове, апликации, монети и др. Редките каменни и бронзови скулптури и бедната архитектура не разрешават цялостното възстановяване на естетическия вкус на келтите, което по отношение на гръцката, етруската и др. култури може да се направи в значително по-висока степен. По-голямата част от произведенията на латенското изкуство е била изработена от нетрайни материали (дърво, кост), които не са се запазили. П. Якобстал е автор на основен труд за латенското изкуство. Определените от него фази в развитието на келтското изкуство се приемат и използуват досега в литературата въпреки няколкото по-късни поправки и опити да се дадат други названия на фазите. Той разграничава три фази — ранен стил, Валдалгесхайм стил и трети стил, делящ се на три локални групи — пластичен, на унгарските мечове и Чесхаир.