Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Васил повече никога не й се обади. Тя се замисли, че е само на деветнайсет години, а трябваше пак да направи аборт. Напълно между другото, без никаква злъч, попита Орлин Колев дали ще й даде адреса на баща й, за да му напише писмо с новината за смъртта на майка му. Колев беше неприятно изненадан от въпроса й. Убедеността на малката, че в него има писма на баща й, беше нагла. Прие равния й тон като самообладание на враг и нахалство на дете на враг. Погледите им се срещнаха над свещта, неговият студен и железен, нейният прозрачен от мъка, и той каза, че няма как да й даде нещо, което не притежава. Баща й е трябвало да помисли за последиците от безотговорната си постъпка, една от които явно е смъртта на майка му, която вероятно се е споминала от мъка. Лола обаче не отмести поглед от неговия, гледаше го спокойно и тъжно. Това ядоса Колев още повече, малката наистина беше нахална. Маруся стоеше на тръни и не смееше да се намеси. Която и страна да вземеше, другата щеше да реагира остро.

- Мойто момиче, не можеш да върнеш баща си, нито баба си. Съветът ми към теб е да се съсредоточиш върху бъдещето си и върху образованието си, нали искаш да станеш актриса... С пиянство и безразборни връзки с мъже доникъде няма да стигнеш.

Маруся побесня, това беше прекалено. Сърцето й се сви за дъщеря й.

- Орлине! Нямаш право да й говориш така!

Той я погледна смразяващо и Маруся млъкна на секундата. Лола премигна няколко пъти като дете и по бузата й потече сълза.

- Защо сте толкова... суров? - гласът й едва се чуваше.

Стана от масата и се прибра в стаята си. Слава богу, апартаментът беше достатъчно голям, за да не чуе разправията между майка й и Колев. Преди да си легне, се отби в спалнята им, бързо намери козметичната чантичка на майка си и взе оттам шишенцето й с приспивателни. Полежа малко на леглото с ръка на корема. Детето в него беше не по-малко самотно от нея. Нямаше си никого другиго, освен нея. Лежа така втренчена в тавана, докато не заспа дълбоко.

На сутринта Лола изчака Колев и майка й да излязат за работа и се оправи да отиде на лекции. Задържа се там няколко часа, но точно преди да започнат часа по актьорско при Станковски, тя стана и си тръгна пред вбесения му поглед. Колегите й я гледаха лошо. Винаги беше правила каквото си искаше, а след случая с побоя над нея, вече не изпитваше и никакви угризения. Не й пукаше, никой нямаше представа какво ставаше в нея. Те я виждаха само като глезената дъщеря на Маруся Докова и каквото и да им кажеше, това нямаше да се промени.

На следващия ден Лола отиде на гроба на баба си и запали две свещички - една от нея и една от баща й. Отчаяно се опита да си представи, че разговаря с тях, но единственото, което чуваше, бяха птиците, които чуруликаха оглушително наоколо. Огледа се, беше съвършено сама. Достраша я пред прясно натрупаната купчина пръст. Погали за сбогом камъка, на който бяха издълбани имената на дядо й и баба й, и тръгна по алеите, озъртайки се от страх. Механично стигна до дома си на улица „Хан Крум“. Стълбището беше също страшно, лампата на втория етаж все беше изгоряла. Отключи и се разплака от ужасяващата тишина и студ. Не се беше прибирала, откакто баба й беше починала. Отиде в нейната стая и легна на леглото й, свита на кравай, заровила глава във възглавницата, която още носеше аромата на Анастасия - „Одеколон 4711“. Затвори очи и отново се опита да си представи бъдещето. Напред нямаше нищо, а в корема й растеше живот. Този живот не знаеше, че всичко беше останало в миналото. В мрака на затворените й клепачи се появи лицето на баща й, после това на баба й, и двамата не говореха, само я гледаха усмихнати, все едно, че нищо не се беше случило. Наложи си да отвори очи и стана. Извади от чантата си шишенцето с приспивателни и отиде да си налее вода от кухнята. Коридорите продължаваха да я плашат така, както когато беше малка, но вече нямаше кого да извика, за да не я е страх. Чу детския си глас, който уплашено викаше в тъмното: „Бабоооо, идвам, нося водата!“, спомни си как панически тичаше и водата се разплискваше от чашата.

Бързо се върна в стаята на Анастасия и извади куфара под леглото й. Когато беше малка, Лола обожаваше двете да го отворят и баба да й разказва истории от снимките, които разглеждаха с часове. Там беше и старият валтер на прадядо й, заедно с кутия с куршуми, които й беше забранено да пипа. Този куфар можеше да отваря само баба, иначе нещо лошо щеше да се случи. Лола извади пистолета и кутията с куршуми и ги сложи внимателно до себе си на леглото. Преброи ги, бяха двайсет и три. Не вярваше дядо й да е купил нечетен брой, един или повече бяха използвани за нещо.