Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Маруся вече ненавиждаше Анастасия. Обвиняваше я в съучастие в бягството на Стефан. Жестоката ирония на съдбата беше, че снаха й беше заживяла с най-големия им враг, човека, унищожил съпруга и семейството й, който не се беше поколебал да го направи отново, този път чрез Маруся. Анастасия знаеше, че той не й беше простил това, което се беше случило онази нощ преди почти четирийсет години. Той беше намерил начин завинаги да присъства в живота й чрез Маруся и беше победил във всичко, освен в едно. И заради това едно-единствено нещо, заради отмъстителната си мъжка неудовлетвореност, Орлин Колев стигна дотам, да предложи на Маруся да осинови Лола. Така щяха да бъдат отрязани всички връзки с това вражеско, дълбоко порочно семейство. Лола щеше да носи неговото име и по този начин щяха да се освободят от влиянието на Анастасия Карамихова над внучката й. Орлин Колев щеше да я вкара в правия път и да направи от нея човек.

Маруся постави въпроса пред Лола, която изпадна в такава истерия, че се наложи да викат „Бърза помощ“, за да й бият успокоителни. Слава богу, Колев не беше там. Ако беше чул и видял реакцията на Лола на предложението за осиновяване, щеше да забрани на Маруся да се вижда с дъщеря си.

Когато Анастасия научи от Лола за осиновяването, тя се обади на Маруся, за да я помоли да се вразуми и да не отнема единственото нещо, останало й от баща й - името му. Маруся я изслуша мълчаливо, попита я дали е свършила и й каза повече никога да не й се обажда.

Анастасия получи сърдечна криза, която скри от Лола. Внучката й се беше заключила в стаята си от две денонощия. От предписаните успокоителни беше в постоянен унес, позволяващ й да потъне в някакъв безцветен, безформен глух свят, в който нямаше нищо. Просто нищо и никой. Сиво, празно, необятно пространство, в което тя беше толкова малка и сама, че почти не съществуваше.

Идеята на Орлин Колев да осинови внучката й уплаши Анастасия изключително много. Лола веднъж вече се беше опитала да приключи с живота си, колкото и спекулативно да изглеждаше. Никой не знаеше кога и дали щеше да се събере с баща си. Беше направила всичко, за което баба й я беше помолила, за да не настройва майка си и новия й мъж и те евентуално да я пуснат при Стефан, но с предложението за осиновяване и двете разбраха, че това никога няма да се случи. Колев и Маруся никога нямаше да я пуснат на Запад.

Лола се опитваше да избяга от действителността по единствения й възможен и познат начин - чрез любовта. Хвърли се във връзката си с Васил Тенев като алкохолик. Алкохолиците се опитват да утолят жажда, която никога не може да бъде утолена, така и „любовта“ на Лола не беше любов, а опит за забрава. Анастасия се надяваше, че този път внучката й ще бъде по-щастлива, но Лола не можеше да я излъже, беше ясно, че пропадаше все по-надолу.

Един ден Анастасия събра цялата си сила и самообладание и се обади на секретарката на Колев да поиска среща с него. Беше сигурна, че той няма да я приеме, но за нейна изненада й се обадиха обратно с насрочен час за следващия ден. Не каза нищо на Лола, защото не искаше да й дава напразни надежди, а и не искаше да разваля настроението й от неочакваната покана на Тенев да отидат за няколко дни до Созопол, където той снимаше филм. Лола замина усмихната за пръв път от много време и обяви на баба си мистериозно, че нещата може би се оправят поне малко, ще й каже, когато се прибере.

Анастасия прекара безсънна нощ. Извади старите албуми с детски снимки на Лола и изкара няколко от тях, на които беше особено сладка. Гледаше детските й очи и се молеше на Бог да върне щастието на внучката й. Прекара нощта в молитви и спомени. Върна се в онази нощ, в която беше пуснала Орлин Колев в леглото си, и знаеше, че е направила всичко по силите си, за да не го обиди. Знаеше и че въпреки това той никога не беше забравил не само мъжкия си крах, а и краха на бляновете, които имаше по нея. Силно се помоли на Господ да освободи Колев от омразата към нея, за да има шанс Лола да се събере с баща си.

На сутринта облече скромна бяла блуза и сива пола, красивата й бяла коса беше оформена на елегантен кок, и се запъти към министерството. Секретарката я посрещна хладно, оглеждайки я от горе до долу. Чака да бъде приета цял час. Най-накрая беше въведена при Колев, който седеше зад бюрото си наведен над някакви папки.

- Здравейте, другарю Колев.

Той не реагира, загледан в папките.

- Изключително съм ви благодарна, че при тези обстоятелства ме приехте.