Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тънък слой скреж покриваше земята и околната растителност, но денят беше мек за това време на годината. Прекосих моравата и се прислоних зад храста. Скоро чух приближаващите се стъпки на мистър Кардинал. За съжаление не прецених добре момента на появяването си. Намеренията ми бяха да изляза иззад храста още докато младежът беше сравнително далеч, за да ме види навреме и да предположи, че съм се упътил към беседката или може би към къщичката на градинаря. Тогава можех да се престоря, че го забелязвам едва сега, и небрежно да го въвлека в разговор. Аз обаче закъснях и се опасявам, че сериозно уплаших младия господин, който незабавно прегърна куфарчето и силно го притисна към гърдите си с две ръце.

— Много съжалявам, сър.

— Господи, Стивънс. Здравата ме стресна. Помислих си, че обстановката е започнала да се нажежава.

— Действително съжалявам, сър, но се налага да ви предам нещо.

— Да, разбира се, само че добре ме уплаши, няма що.

— Ако може, ще говоря направо, сър. Сигурно сте забелязали онези гъски там.

— Гъски? — Той се огледа, леко озадачен. — О, да. Ето ги къде са.

— А също така храстите и цветята. Всъщност това не е най-подходящото време от годината да ги видите в цялата им прелест, ала не може да не се съгласите, сър, че с пукването на пролетта се наблюдава промяна — много специална промяна — наоколо.

— Да, сигурен съм, че паркът не е в най-добрата си форма точно сега, но, честно казано, Стивънс, в момента не ме вълнуват особено тайнствата на природата. Нещата са доста тревожни. Този мосю Дюпон пристигна във възможно най-отвратително настроение. Последното, на което се бяхме надявали.

— Мосю Дюпон е пристигнал тук, в тази къща, сър?

— Преди около половин час. И е в ужасно настроение.

— Извинете ме, сър, трябва незабавно да му обърна нужното внимание.

— Разбира се, Стивънс. Все пак много мило, че излезе да си поприказваме.

— Моля да ме извините, сър. Имах да ви казвам още една-две думи по въпроса за — както вие се изразихте — тайнствата на природата. Ако благоволите да ме изслушате, ще ви бъда безкрайно благодарен. Опасявам се обаче, че това ще трябва да стане някой друг път.

— Ами ще чакам разговора с нетърпение, Стивънс. Макар че лично аз повече си падам по рибите. Знам всичко за рибите, бистрата вода и солта.

— Всички живи същества са подходящи за бъдещата ни дискусия, сър. Сега обаче се налага да ме извините. Въобще нямах представа, че мосю Дюпон е дошъл.

Бързо се отправих към къщата, където още на вратата бях посрещнат от главния лакей, който каза:

— Търсихме ви навсякъде, сър. Господинът от Франция е тук.

Мосю Дюпон бе висок елегантен мъж с посивяла брада и монокъл. Беше пристигнал с дрехи, които европейците често носят през свободното си време, и наистина през целия си престой той старателно поддържаше представата, че е дошъл в Дарлингтън Хол единствено воден от приятелски чувства и желание за развлечение. Но както мистър Кардинал беше споменал, мосю Дюпон не бе в добро настроение; не мога да си спомня многобройните нещастия, които го бяха сполетели в Англия, най-силно обаче го мъчеха болезнените мехури на краката, получени, докато разглеждал Лондон, и сега се опасяваше, че са се инфектирали. Препратих камериера му към мис Кентън, но това не пречеше на мосю Дюпон през час-два да щрака насреща ми с пръсти и да се провиква: „Иконом! Нужни са ми още превръзки.“

Настроението му видимо се подобри, когато съзря мистър Луис. Двамата с американския сенатор се поздравиха като стари колеги и до вечерта почти не спряха да си приказват и да се смеят над общи спомени. Всъщност ставаше ясно, че почти непрестанното общуване между мистър Луис и мосю Дюпон беше сериозно неудобство за лорд Дарлингтън, който, естествено, желаеше да установи близък личен контакт с този изтъкнат господин преди началото на дискусиите. Няколко пъти станах свидетел как негова светлост направи опити да се оттегли с мосю Дюпон, за да си поговорят насаме, но сияйно усмихнатият мистър Луис веднага им се натрапваше с някоя забележка от сорта: „Извинете ме, господа, ала има нещо, което безкрайно ме озадачава.“ След което лорд Дарлингтън трябваше да изслуша поредния жизнерадостен анекдот на американеца. Като изключим мистър Луис обаче, останалите гости, може би от страхопочитание, може би от чувство на антагонизъм, се държаха на почтително разстояние от мосю Дюпон — факт, който биеше на очи дори сред преобладаващата атмосфера на всеобща подозрителност и който още повече засилваше чувството, че точно французинът държи ключа за изхода на предстоящото значимо събитие.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x