Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Свещеникът понечи да каже още нещо, но не намери подходящите думи след този неочаквано драматичен обрат на разговора.

Тургайр им предложи да се върнат у дома, като ги увери, че ще ги последва скоро. Ако искали да хапнат, преди да си тръгнат, щели да им предложат каквото е необходимо. Но двамата мъже нямаха никакъв апетит. Станаха и излязоха мълчаливо.

По целия път на връщане не изрекоха нито дума и когато се прибраха, никой от тях не каза никому нищо за онова, което бяха чули в Бьорндал.

Рано на следващия ден един мъж слизаше от север към стопанството с широки, леки и твърди крачки. Главата му беше високо изправена върху едрите рамене. Периферията на плътно прилепналата му шапка беше спусната над очите, за да ги предпазва от слънцето. Късата му до над коляното връхна дреха беше разкопчана и под нея се виждаше жилетка от тъмна кожа. Панталоните му бяха пристегнати над коленете с гетри от кръстосващи се кожени ленти, а краката му бяха обути с леки обувки.

На едното си рамо бе преметнал кожена торба, а на другото — пушка. На колана му отляво се забелязваше къс и широк нож, сложен в майсторски изработена кания. Водеше две сиви кучета с каишка.

В тази ловджийска екипировка, поизбеляла и захабена от много ловувания из гори и скалисти местности, нямаше особена изисканост. Единствено яката и маншетите на ризата бяха ослепително бели, а сребърните копчета на жилетката — излъскани до блясък.

Това беше Тургайр Бьорндал.

Изненадан, че го вижда без дружина, свещеникът го попита сам ли ще отиде на лов за мечока.

— Не — рече Тургайр, — с мен са пушката и кучетата ми.

Лицето му беше сурово, а хладният му тон отказа свещеника да продължава повече разговора.

Тургайр искаше да научи дали снощи свещеникът беше чул нещо повече за мечока след ходенето си до Бьо, но свещеникът нямаше новини.

Тургайр тръгна.

Погледът на свещеника дълго време го следваше.

След невероятния страх усещане за безопасност се възцари над селото.

От стопанство в стопанство се разнесе вестта за стрелеца, който беше излязъл на лов. Двамата, които го бяха довели, не бяха разказали нищо за това, което бяха чули или почувствали, но старецът от Бьоркланд не успяваше да се сдържи и неспокойното му поведение караше хората да мислят, че дяволът се беше вселил в този мечок. Това, че стрелецът беше сам и притежаваше куража, който нямаше никой друг, затвърди убеждението, че зад това се крие магьосничество.

Бабичките мърмореха какво ли не. Говореха за пламнало небе и за кървав меч нощем, за яркозелените очи на мечока, зелени от отрова и злоба, за разкъсаните му слабини, когато сатаната проникнал в него, както и за ловеца, дръзнал сам да го срещне, защото имал магически талисман в торбата си, а в пушката си — адски камък и щял да стреля със сребърен куршум.

На изток от Бьо, някъде в средата на покритите с дървета хълмове, беше голямата дива гора.

Издигащите се хълмове имаха високи, почти отвесни скали, в чиято основа се блъскаха водите на пенлива река. Отдавна по скалите се бяха закрепили упорити храсталаци и тук-там сред тях криви дървета, които скриваха от поглед водите в подножието на стръмния бряг.

В деня, когато Тургайр Бьорндал замина да търси мечока, растителността около урвата гъмжеше както винаги от глухари, които се навираха в изтравничетата и кълвяха техните сини, червени и черни плодове.

Върху мъха ясно личаха прясно оставените дири от малките копита на диви кози.

Нависоко в избледнялото есенно небе се рееше с огромните си силни криле орел. Все още облистените клонки на дърветата и храстите блестяха в топло жълто на слънцето.

Дали шишарка падна?

Бързи като светкавица, глухарите шумно излетяха и се оттеглиха сред скалите в теснината, изчезвайки надалеч.

Дали беше счупен сух клон?

Върху изтравничето и мъха се появи ръбата сянка, която бавно се плъзна към камъните на върха на скалата, и после изникна огромната фигура на голямо, тъмно животно, клатушкащо се тежко. Това беше измършавял мечок, чиято източена напред глава подчертаваше дълга и проскубана вече шия. С полуотворена паст и с глухо ръмжене той душеше въздуха в посока към пропастта, където бучеше реката.

Тежките му лапи мачкаха изтравничето и мъха, върху който оставяха дълбоки следи.

Дали катеричка бе скочила от един клон на друг?

Мечокът рязко се изви назад, ослуша се и малките му светещи очи се загледаха по посока на шума.