Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Тургайр Бьорндал вдигна бавно глава, погледна свещеника в очите и проговори:

— Нямаше нужда да ми напомняте моя християнски дълг. Никога, по никакви причини, ние от север не сме молили помощ от живеещите на юг. Успяваме да се справим сами с трудностите и така трябва да е с всеки човек.

Свещеникът се надигна и заяви, че ще му плати за труда, ако се съгласи да отиде с тях. Користен, както всички в селото в равнината, той смяташе, че предложението му може да привлече Бьорндал.

Тургайр също стана и се обърна с лице към прозореца, сякаш бе решил да надникне навън, въпреки че през дебелите матови стъкла не можеше да се види нищо. След малко се изви рязко към свещеника и каза:

— Имаме няколко мечки и тук, които да ни създават достатъчно грижи, така че изобщо не ни се налага да ходим да ловуваме в южните райони.

Тези думи накараха свещеника да проумее, че му остава само един изход: да забрави гордостта и сана си и да моли за помощта на Бьорндал в името Божие. Започна още по-трогателно да разказва за неволите на паството си, за неговите усилия, неуспехи, страхове; описа звяра, златисточервената му козина, пламтящите зелени очи, силата и свирепостта му, които сееха ужас.

Тургайр отново се обърна към прозореца, но когато свещеникът започна да описва цвета на козината на мечока, рязко се обърна към него и го изгледа продължително.

Господин Дидрих почувства как стоманеносините очи го пронизват.

Известно време го гледаше така, после погледът му се премести върху една от стените, където беше окачена една едрокалибрена пушка, почистената цев на която блестеше заплашително. След това се върна при прозореца, отвори го широко и се загледа продължително навън.

Бледото есенно слънце осветяваше хребета на хълма.

Погледът му бе загубил своята острота и каменното му лице отново бе станало хладно и безстрастно. Върна се при пейката до стената, намираше се близо до прозореца, чиито стъкла още златееха от косите слънчеви лъчи. Сложи лакти на коленете си и подпря глава на свитите си юмруци.

Свещеникът бе млъкнал и сега се страхуваше да продължи разказа си, защото не можеше да осъзнае с кои от думите си толкова бе разгневил Бьорндал.

Тургайр седеше неподвижен, но скулите му трепереха и неочаквано няколко думи се изтръгнаха от устата му. Сякаш на себе си, с нисък и глух глас той произнесе:

— Бащата на моя баща умря…

Замълча за малко. Свещеникът го погледна учудено. Старецът от Бьоркланд погледна тревожно към вратата, за да е сигурен, че пътят за бързо отстъпление е свободен.

— Умря — повтори Тургайр, — разкъсан от мечка.

Свещеникът започна да проумява и затаи дъх. Старецът от Бьоркланд се приведе напред със зинала уста.

— Баща ми умря… разкъсан от мечка…

Старецът от Бьоркланд въздъхна дълбоко.

Тургайр продължи с известно усилие:

— Имах брат… той също, нападнат от мечка, почина скоро подир това…

Бьорндал отново продължително замълча. Свещеникът изглеждаше вкаменен. Зад него придружаващият го старец беше с отворена уста и със стиснати очи, от които бяха потекли сълзи.

Тургайр продължи с още по-тих глас отпреди:

— Имах трима синове… От тях ми останаха само двама. Миналата година, макар че му бях забранил, най-големият отиде на лов за мечки и… не се върна повече… Беше много млад…

След всяка дума той спираше и последната се откъсна от устата му като въздишка. За двамата му слушатели този разказ звучеше като древна сага.

— Бащата на моя баща — продължи той, като леко се изправи, — уби седемнадесет мечки и последната от тях го затри. Козината й беше ярка, от едната страна червено-кафява, дореста като на кон…

Свещеникът вдигна очи и раздвижи неспокойно ръцете си, а устните на стареца трепереха.

Тургайр продължи с нисък, едва доловим глас:

— Баща ми също уби седемнадесет и последната от тях го погуби… И тази мечка беше с козина, дореста от едната страна. Тук, в имението, имаме две кожи с такъв цвят. А върху всяка от тях бе пренесен трупът на убит мъж.

Докато той говореше, слънцето се скри, тъмнината в стаята стана по-плътна и това засили настъпилата в нея тежка атмосфера.

Тургайр се надигна, погледна към прозореца и каза твърдо следното:

— Убих шестнадесет мечки и спрях да ходя на лов. Но ако мечокът, за който говорите, е с козина, каквато казахте, сигурно е от рода на същите опечи, които убиха моя баща… и моя дядо… така че трябва да отида. Доколкото разбрах, мечокът, който тормози вашия край, е възрастен и не му остава още дълго да живее. Може би ще стане същото и с мен…