Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Двубоят приключи с това, че момчетата постигнаха своето, но ясно си даваха сметка, когато границите на търпението му се изчерпваха, и поемаха послушно нагоре по стълбището, щом играта им с него приключеше.

Най-силни се оказаха децата, които постигнаха това, което не можеше да извърши никой друг — накараха Даг да си бъде отново вкъщи, като в крайна сметка той започна да идва на трапезата и да присяда често до камината.

Така той видя как понякога идваха при Аделхайд и разговаряха с нея в кабинета хора от селата, които носеха пари за погасяване на заеми и заплащане на лихви. Когато видя това за пръв път, пред погледа му като че ли проблесна светкавица; втория път той остана да седи спокойно до камината, като гледаше в огъня и приглаждаше с ръка косата си, сякаш размишляваше за нещо.

Стария Даг бе показал на Аделхайд сметките им и я бе инструктирал как да ги води, когато той си отиде. „Даг не е на себе си след инцидента в Планината на мъртвите“ — беше казал тогава той.

Един светъл зимен ден Аделхайд седеше над книжата в кабинета, върху масата пред нея грееше слънцето, а зад нея гореше огънят в камината, когато неочаквано се отвори вратата и влезе Даг. Тя очакваше, че той ще се стресне и ще си иде, както обикновено правеше, но той затвори вратата и се приближи към масата. Не гледаше към нея, а към книжата.

— Може да се каже, че сам бих се справил с работата тук — рече той, а тонът му беше необичайно студен.

Напоследък Аделхайд бе живнала заради чувството, че с нещо е полезна тук, и никога не бе подозирала, че Даг разбира от сделки. Тя постави перото обратно, стана спокойно и излезе, без да каже ни дума. Отново бе забелязала върху лицето му ожесточението, което понякога бе виждали преди, когато разговаряше със Стария Даг.

Следователно между тях двамата всичко беше приключило.

След като Аделхайд затвори вратата зад себе си, наперената поза на Даг се изпари, той започна нерешително да почуква с пръсти по масата, после се отпусна в креслото и дълго време остана замислен. Но после се изправи решително, сякаш искаше да смачка в себе си всякакво колебание. Порови малко из книжата, изглежда, че цифрите привлякоха вниманието му, защото погледът му стана по-жив, веждите му се свъсиха и засенчиха очите му, но в сянката заискря жив блясък. Сега той заприлича на онзи мъж, който беше седял над книжата по времето на капитан Клинге — Стария Даг в неговото най-сурово и безмилостно време.

Но суровият израз на Даг скоро изчезна. Вероятно написаното от баща му, Аделхайд и стария Клинге пробуди спомени в него. В първите години на Клинге в имението понякога той бе стоял тук при него, докато баща му беше в града или на друго място, беше слушал историите на капитана и бе гледал какво записва в книжата. После вероятно капитан Клинге бе имал своите мисли за смъртта и отреденото време на хората, както и за приемствеността, защото бе започнал да показва на Даг тефтерите един по един и да му обяснява къде трябва да се нанасят лихвите и къде да се вписват плащанията, както и всичко друго подробно, търпеливо, по много пъти. Даг особено не разбираше тези неща, но числата си бяха числа и щом означаваха пари, бяха нещо важно. А сега и парите, и книжата бяха негови.

Вдигна глава от книжата, после отново насочи пронизителен, но по-мек поглед към тях, събра ги на едно място, небрежно се изправи и ги захвърли с безразличие в шкафа, след което затвори. Седна на стола и се обърна с лице към огъня; подпрял глава на десния си лакът, той гледаше към жаравата.

Изражението на лицето му се промени и стана твърдо въпреки очевидната му нерешителност; беше на тридесет и осем години.

Една седмица след това в имението дойде един мъж с наивен наглед поглед и ведър вид, искаше да внесе пари и Даг отиде с него в кабинета. Ставаше дума за плащане на лихви и Даг взе парите, като ги вписа в книжата. Длъжникът заяви, че Стария Даг му бил опростил вноската срещу дълга. Едва когато човекът си отиде, Даг се сети да слезе в мазето и да види заложния документ. Намери го — в него нямаше нищо за опрощение, като всички други условия бяха най-точно описани. Даг почеса бузата си замислено, чувствайки обида, след това прибра документа на мястото му.

През пролетта и лятото Даг забеляза и други симптоми за това, че хората мислеха, че не е наред с ума си. Тогава той започна отново да забягва в гората, където хората го познаваха и имаха уважение към него. Дълго време след това той влизаше в кабинета само когато трябваше нещо да бъде вписано в книжата.