Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Полковникът стоеше зад храстите в градината и гледаше тъжно към старото си родово имение, а отгоре, зад прозорците на стаята на госпожица Елизабет, пердетата само се раздвижваха леко.

Стария Даг не бе вече недоволен от съдебния ред и от властите в страната, затова не палеше вече лулата си с книжни пари.

Беше добра година — а за Боргланд беше изключителна. А в късна есен отново се появи син в Бьорндал.

— Ленсман Тув е крадец — говореха хората за ленсман Кристофер Тув.

Във всяко от двете имения, които притежаваше, той имаше по една жена. Казваха, че с едната бил разведен официално, но не и по сърце, а освен това беше замесен в още много истории с жени. Щом се наситеше на страстта си към нежния пол, той играеше карти и се напиваше като пън. Говореше се, че принуждавал хора от улицата да отиват с него в дома му, напивал ги и после ги обирал при игра на карти. И това всъщност беше истина: щом дойдеха при него хора, за да платят дълговете си или вноски, той ги черпеше и играеше с тях карти — когато се връщаха у дома си, кесиите им вече бяха празни, като на това отгоре при отиването си му дължаха още повече, отколкото при идването си.

Той имаше огромно куче холщайнер, което бе научил на разни умения. За сатанинското куче на ленсмана се мълвяха безкрайни истории, но никой не го бе виждал при дневна светлина. Късно вечер, когато картите хвърчаха, хората крещяха пияни, а тютюневият дим се стелеше като мъгла в кабинета, кучето изникваше като дух от някой ъгъл, без някой да разбере откъде — и лягаше под масата, на която играеха.

Ленсманът можеше толкова силно да му въздейства с думите си, че кучето да наежи козината си и страховито да ръмжи, дори повече — можеше да го накара да се изправи с целия си ръст, че да вдигне масата. Хора, които преживяваха за пръв път това, побягваха ужасени и забравяха там всичките спечелени пари; а после тези пари изчезваха. Ленсманът беше причинил много нещастия: един беше приучил на прекалено пиене, от друг беше взел при играта на карти къщата и имота му. Разбира се, в областта имаше и други държавни служители, но никак не вървеше да се меси човек в делата на ленсмана, когато собствените му работи не бяха съвсем наред.

Както по-рано, така и сега, при Стария Даг постоянно идваха хора отблизо и далеч, за да го молят за някакъв дребен заем. Той ги оставяше да се изкажат и слушаше не само думите им, но и интонацията, като улавяше кога го лъжат. Стоеше с проницателен поглед срещу тях и основно ги разглеждаше. Помагаше на мнозина, с течение на годините по-често, а когато нямаше доверие на някого, изискваше ипотека за гаранция. Успя да научи на работа не един стар мързеливец. Въпреки възрастта му неотменно го виждаха навън по всяко време, яхнал своя жребец. Искаше да види как върви работата там, където бе помогнал, и при повечето хора неговите напътствия и съвети даваха по-обилна реколта, отколкото парите му назаем. Той беше рожба на старите сурови времена, там горе в горското селище. Беше работил много дни сред вятър и бури и бе събрал безброй поуки — една част от тях бяха извлечени на базата на собствените му преживявания, другата част беше мъдростта, която неговият баща му бе предал като резултат от усилната работа на много, много поколения.

Стария Даг се отнасяше с голяма сериозност към всичко това. Но започна да се уморява, искайки да помогне на другите и да отиде при тях. И тъй като имаше на разположение верен слуга като Сивер Бакпе, той започна да пътува вместо него.

От хората, които идваха при него да се оплакват от тъжната си участ — първо един, после и друг, — споменаваха за ленсмана и пиенето при него, картите и кучето. Когато чу за това втори път, Стария Дъг неочаквано се бе навел рязко напред, но по-късно вероятно беше забравил този случай, все пак бе възрастен човек.

Вляво в залата на Бьорндал имаше врата към новата вътрешна стая. Тя не бе толкова просторна, колкото му се искаше на Йорн Мангфолди, който я беше направил преди едно поколение.

Капитан Клинге, който служеше при Стария Даг, се беше погрижил тази стая да му е нещо като кабинет, в която да бъдат книжата и документите със сметките, с мастило и писалки на бюрото до прозореца с южно изложение. Уютната стая имаше огромна камина, която беше свързана с огнището за готвене в кухнята.

Във фермата не бе имало много писане след смъртта на капитан Клинге. Стария Даг не беше се занимавал с водене на сметки и дългове.

Но стана така, че Стария Даг трябваше да организира нещата си и да започне да записва. И той седна там, като се опита да бъде колкото се може по-усърден, но новото му занимание събуди в него толкова много мисли. С Клинге бяха толкова добри приятели — до края. При всичките си слабости капитанът беше достоен човек, с който бе живял рамо до рамо.