Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Беше сред гостите на трапезата. Стария Даг вече не потискаше веселостта, която алкохолът и силната бира причиниха, вътрешната зала се изпълни със смях и празничен шум, както толкова много пъти преди.

Леля Елеоноре оцени казаното на трапезата — Аделхайд беше сигурна — устните й се извиха в хубава усмивка, когато Стария Даг благодари за храната и за пътуването до църквата.

Аделхайд също хареса казаното от Стария Даг за Божиите дарове на тази богата коледна трапеза.

Всичко тук имаше прастар смисъл.

Стария Даг беше изпълнен с леко безпокойство въпреки цялата радост тази зима. С помощта на добрата реколта, но най-вече заради обезценяването на парите, навсякъде в цялата страна хората започнаха да правят опити да си върнат обратно заложените имоти. И те плащаха с по една шепа безполезни хартийки, сто талера днес струваха не повече, отколкото няколко шилинга преди.

Той мислеше за скъпите талери, да, талерите от чисто сребро, които навремето бе влагал навсякъде и ги бе използвал за придобиване на стопанства.

Беше твърд в онези дни, за верую му служеше поговорката, че съдът си е свършил добре работата, колкото и развълнувано да моли длъжникът за милост. Сега вече два пъти се бе случило някой да си възвърне отново фермата, като му заплати купчина ненужни хартийки. И тук правото беше негово. На парчетата хартия стояха точните числа. Че книжните пари нямаха никаква стойност, за това не бяха виновни длъжниците. Трябваше да очаква още подобни случаи, защото законовото право за обратно изкупване на наследствени имоти важеше петнадесет години, а много от стопанствата той ги притежаваше от неотдавна. Най-много той мислеше за Боргланд, най-голямото имение в долината, което му принадлежеше само от две години. Там още живееше бившият собственик, полковник Фон Гал, със злата си дъщеря Елизабет, която някога бе тласнала към смъртта в пропастта на Йомфрудал Туре, по-големия син на Даг. Даг бе отстъпил на изкушението да вложи там повече пари и после да прехвърли имението на себе си, „за гаранция“, както му бе казал неговият адвокат в града.

В продължение на две години той бе изпращал много коне и силни мъже с тежко оборудване да работят там в напрегнатите периоди, а освен това при дълбоката оран бе заповядал да се оправи всичко занемарено и изгнило, като миналата есен бе направо стъписан от богатата реколта, която дадоха огромните обработваеми земи и ливади.

Той едва бе успял да постигне това и сега можеше да загуби имението, както и да провали всичко, което бе вложил в него. Впускането в подобни безполезно големи начинания бе проява на твърде голяма самонадеяност от негова страна. И без друго притежаваше достатъчно земи в Бьорндал и в безкрайните гори. Но беше си мислил, че един ден в Бьорндал може да има повече синове. Най-големият щеше да бъде в Бьорндал, като получи имението цяло — както си е по традиция, но вторият можеше да вземе Боргланд. А третият и четвъртият, в случай че ги имаше, можеха да получат своята част от останалите му имоти на юг.

Да, плановете на Стария Даг бяха летели на орлови криле.

Сега първият внук беше вече дошъл, а богатството беше започнало да се топи — земята се изплъзваше от неговите ръце.

По същото това време в селото и общността се понесе слухът, че Стария Даг използва книжни пари с голяма стойност, за да пали лулата си, нещо повече дори — постоянно носел в загърнатите си ръкави книжни талери за запалване на лулата си.

Според някои това беше парадиране, други пък смятаха, че по този начин той иска да се подиграва с правителството и властите в страната, като изгаря тези лъжливи пари.

Но че палеше лулата си с цяло едно имение, това не предполагаше никой.

Зимата отмина, настъпи пролетта на 1811 година. Там, където през последното лято в Боргланд бяха цъфтели поляни, там сега поникваше зимната ръж, ръжта на Стария Даг. На хората се струваше, че виждат вече по полето покълнала зеленина, но даже през втората седмица на април това все още не бе възможно. В селскостопанските постройки имаше брани с дълги, железни зъби, обковани с дебел метал, имаше тежки плугове с железни уши и стоманени палешници, по-големи и по-остри от всички подобни земеделски средства, които изобщо бяха виждани в района.

Това бяха новите земеделски устройства на Стария Даг. Конете от горите на Бьорндал бяха научени да вървят напред, дори с най-тежък товар, при каквато и да било почва. Те не се сриваха на колене в меката земя на Боргланд, дори когато плугът и браната бяха много по-тежки от обикновено, порейки дълбоко земята.