Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Когато се кани да си тръгне, членовете на съвета се събират, за да го прегърнат.

След срещата Джобс се прибира вкъщи с Джордж Райли. Заварват Лорийн да събира меда от кошерите в задния двор с помощта на малката Ийв. Двете свалят пчеларските маски и занасят буркана в кухнята; Рийд и Ерин също са там, за да отпразнуват елегантното оттегляне на баща им. Джобс взема лъжица мед и заявява, че е прекрасен.

Същата вечер ми сподели, че възнамерява да остане активен, доколкото му позволява болестта:

— Ще работя върху нови продукти, върху маркетинга и нещата, които обичам.

Когато го попитах как се е почувствал, когато е сдал властта в компанията, той видимо се натъжи и отговори в минало време:

— Имах много късмет и в кариерата, и в живота. Направих всичко, което можех да направя.

Характерът на Джобс се отразява в продуктите, които той създава. Във фундаменталната философия на „Епъл“ — от първия „Макинтош“ през 1984 г. до iPad няколко десетилетия по-късно — стои пълната интеграция между хардуер и софтуер. Така е и при Стив Джобс: увлеченията, перфекционизмът, мрачните импулси, желанията, артистичността, прищевките и манията му за контрол са неразривно свързани с подхода му в бизнеса и продуктите, които се получават в резултат от него.

Обединяващата сила между характера и творенията му е една очебийна черта: силната му емоционалност. Мълчанието му (когато се втренчи с немигащ поглед в теб) може да бъде не по-малко опасно от избухванията му. Понякога емоционалността му е очарователна, както когато обяснява дълбокия смисъл в музиката на Боб Дилън или защо продуктът, който представя в момента, е най-великото нещо, създадено от компанията му. Друг път е плашеща, както когато се вбесява, че „Гугъл“ и „Майкрософт“ ограбват „Епъл“.

В тази емоционалност се корени и двуполюсната му гледна точка за света. Колегите му бързо забелязват склонността да дели хората на герои и глупаци. Човек може да фигурира само в една от тези две категории и понякога да изпадне от едната в другата в рамките на един ден. Същото важи за продуктите, идеите, дори храната: нещата са или „върхът“, или скапани, малоумни, отвратителни. В резултат от това всеки забелязан недостатък може да стане повод за гневни упреци. Металната повърхност на някоя част, кривината на някое винтче, оттенъкът на някоя кутия — обявява ги за „пълен боклук“ и те остават такива, докато не покрият критериите за категорията „върхът“. Стив се изживява като творец (и с пълно основание) и си позволява лукса да има темперамент на именно такъв.

Стремежът му към съвършенство довежда до убеждението, че „Епъл“ трябва да има пълен контрол върху всеки свой продукт. Тръпки го побиват (в най-добрия случай), когато си представи върховния епълски софтуер да работи на скапания хардуер на друга фирма. Алергичен е към мисълта неодобрени приложения или съдържание да развалят съвършенството на някое епълско устройство. Тази способност да интегрира хардуер, софтуер и съдържание в единна система му позволява да налага простота на изпълнението. Астрономът Йоханес Кеплер е казал, че „природата обича простотата и единството“. Така смята и Стив Джобс.

Този инстинктивен стремеж към интеграция го поставя от едната страна на фундаменталната линия, разделяща цифровия свят: отворено срещу затворено. Хакерското мислене, наследено от компютърния клуб „Хоумбрю“, клони към отворения подход, при който има слаб централизиран контрол и хората могат свободно да модифицират хардуера и софтуера си, да обменят и пишат програми, да нарушават фирмените правила и да използват информация и приложения, съвместими с различни устройства и операционни системи. Младият Возняк принадлежи към този лагер: създаденият от него Apple II е лесен за отваряне и има цял куп изходи, в които хората могат да включват каквото поискат. С „Макинтош“ Джобс основава другия лагер. Неговият компютър е готов за ползване уред с тясно свързани хардуер и софтуер, изключващи всякакви модификации. Хакерският дух трябва да бъде жертван за създаването на цялостно и лесно за използване потребителско устройство.

По тази причина Джобс прави така, че операционната система на „Макинтош“ да не може да се използва с никакъв друг хардуер освен на „Епъл“. „Майкрософт“ следва противоположната стратегия, като позволява системата Windows да се съчетава с всякакъв хардуер. Така компанията не създава най-елегантните компютри на света, но става водещ играч в областта на операционните системи. След като пазарният дял на „Епъл“ се свива до под 5%, подходът на „Майкрософт“ е обявен за победител що се отнася до персоналните компютри.