Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Джобс също прави признание:

— И твоят модел работи добре.

Значи и двамата са били прави. В света на персоналните компютри и двата модела работят добре; „Макинтош“ съжителства успешно с цялата гама от машини с Windows и това вероятно ще се повтори при мобилните устройства. Все пак Гейтс добавя една уговорка:

— Интегрираният подход работи добре, когато Стив е на капитанския мостик, но това не означава, че ще завладее нови позиции в бъдеще.

Джобс също има резерви:

— Разбира се, фрагментираният модел действа, но от него не излезе нищо впечатляващо. Създаде само скапани продукти. Това беше проблемът. Поне навремето.

Джобс има много други идеи и проекти. Иска да спре търговията с учебници и да спаси измъчените ученици от гръбначни изкривявания, като създаде електронни текстове и учебни материали за iPad . Освен това съвместно с приятеля си от първия екип на „Макинтош“ Бил Аткинсън разработват нови цифрови технологии, които ще позволят на хората да правят хубави снимки с айфоните си дори на лоша светлина. Иска да направи с телевизорите онова, което е постигнал при компютрите, плейърите и телефоните — да ги превърне в лесни за боравене, елегантни устройства:

— Искам да направя интегриран и изключително лесен за използване телевизор. Той ще бъде безжично свързан с всички мобилни устройства на клиента и с iCloud . Така хората няма повече да се мъчат със сложни дистанционни за DVD-плейъри и кабелна телевизия. Ще имат най-простия потребителски интерфейс, който можеш да си представиш. Най-накрая го измислих.

През юли 2011 г. ракът прониква в костите и в други части на организма му и лекарите вече не намират достатъчно ефикасни прицелни медикаменти, с които да преборят болестта. Джобс изпитва силни болки, не може да спи, изнемощял е и вече не ходи на работа. С Лорийн са резервирали платноход за семейна екскурзия в края на месеца, но плановете им се провалят. Той вече почти не може да поема твърда храна и по цял ден лежи в стаята си и гледа телевизия.

През август получих съобщение, че иска да ме види. Когато пристигнах у тях — в събота сутринта — още спеше, но седнах с жена му и децата в градината, пълна с жълти рози и всякакви други цветя. Накрая той ме извика. Заварих го свит в леглото, по шорти и бяло поло. Краката му бяха ужасяващо хилави, но се усмихваше и умът му сечеше.

— Да действаме бързо, защото лесно се изморявам — каза той.

Искаше да ми покаже лични снимки, от които да избера няколко за книгата. Тъй като беше твърде слаб, за да стане, посочи да му донесат някои фотографии. Седнах до него на леглото. Едни го подтикваха да разказва цели истории, на други реагираше само с изръмжаване или усмивка. Никога не бях виждал снимка на баща му Пол Джобс и се изненадах, като видях красив млад мъж, облечен в стила от 50-те, бутащ количка с бебе.

— Да, това е той — каза Джобс. — Можеш да ползваш снимката.

Посочи ми една кутия до прозореца; в нея имаше фотография от сватбата му, на която баща му го гледа с много любов.

— Беше велик човек.

— Сигурно щеше да се гордее с теб — измънках аз.

— Той се гордееше с мен — поправи ме Стив.

За известно време снимките като че ли му вдъхнаха сили. Обсъждахме какво мислят за него различни хора от миналото му — от Тина Редси през Майк Марккула до Бил Гейтс. Разказах му какво сподели с мен Гейтс след срещата им: че „Епъл“ провежда успешно интегрирания подход, но само „когато Стив е на капитанския мостик“. Джобс заяви, че това са глупости:

— По този начин всеки би могъл да направи по-добър продукт, не само аз.

Подканих го да посочи друга компания, която прави страхотни продукти, спазвайки принципите на пълната интеграция. Той се замисли дълбоко.

— Автомобилните компании… Поне навремето — каза накрая.

Когато разговорът ни се прехвърли към жалкото състояние на икономиката и политиката, Стив сподели, че на света му липсват силни водачи:

— Разочарован съм от Обама. Има проблеми с управлението, защото се страхува да не обиди или разсърди някого. — Досети се какво си мисля и се усмихна леко. — Да, аз никога не съм имал такъв проблем.

След два часа се умълча, затова станах да си ходя.

— Чакай — спря ме, като ми махна пак да седна.

След минута-две събра достатъчно енергия, за да говори.

— Имах доста колебания за този проект — каза след малко, имайки предвид решението да ми съдейства в писането на книгата. — Доста се страхувах.