Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Навремето благодарение на някои авангардни научни открития лекарите са помогнали на Джобс да изпревари рака с една крачка. Той е един от първите двайсет души в света, чиито ракови и нормални гени са разчетени — процес, който по онова време струва 100 000 долара.

Анализът за определяне на последователността на ДНК се провежда съвместно от екипи в „Станфорд“, „Джонс Хопкинс“ и института „Броуд“. Този подход, наречен молекулноприцелна терапия, е по-ефикасен от стандартната химиотерапия, която атакува деленето на всички клетки в организма — и ракови, и здрави. Прицелната терапия не е панацея, но по онова време изглежда, че е. Тя позволява на лекарите да изпробват голям брой медикаменти — стандартни и нестандартни, широко използвани или експериментални — и да изберат три-четири, които действат най-добре. Когато ракът мутира и стане неуязвим срещу някое лекарство, специалистите вече са приготвили ново.

Въпреки старанието, с което Лорийн следи лечението на съпруга си, последната дума за всяка нова терапия е негова.

През май 2011 г. Джобс се среща с Джордж Фишер от „Станфорд“, специалистите по ДНК-секвениране от „Броуд“ и външния му консултант Дейвид Ейгъс. Всички се събират в едно сепаре в ресторанта на хотел „Четири сезона“ в Пало Алто. Лорийн не идва, но Рийд присъства на срещата. В продължение на три часа учените от „Станфорд“ и „Броуд“ представят новата информация, която са научили за генетичните особености на рака му. Джобс остава верен на сприхавия си характер. Един от учените е допуснал грешката да използва PowerPoint за презентацията си. Стив го смъмря и му обяснява защо с „Кийноут“, програмата за презентации на „Епъл“, подобна грешка не може да стане. Дори предлага да го научи да работи на нея. В края на срещата Джобс и лекуващият екип преглеждат всички молекулярни данни и съставят списък с тестове, които да определят най-подходящата терапия.

Един от лекарите му казва, че има шанс неговият вид рак скоро да влезе в групата на контролируемите хронични заболявания, чието развитие е възможно да се потисне, докато пациентът умре от нещо друго.

— Или ще съм един от първите, които ще надвият този тип рак, или ще съм от последните, които ще умрат от него — каза ми Джобс непосредствено след срещата с лекарите. — Или сред първите, стигнали брега, или сред последните, хвърлени зад борда.

През 2011 г. ситуацията изглежда толкова сериозна, че Лиса Бренан-Джобс му се обажда след повече от година, през която не са се виждали, и идва от Ню Йорк. Отношенията й с баща й са изградени върху отрицателни емоции. Както може да се очаква, тя е силно засегната от това, че я е изоставил през първите десет години от живота й. По-лошото е, че е наследила сприхавия му характер и (поне той смята така) обидчивостта на майка си.

— Сто пъти съм й казвал, че съжалявам, задето не съм бил по-добър баща, но сега трябва да забрави за това, да се отърси от гнева — каза ми той малко преди пристигането й.

Посещението минава гладко. Джобс се чувства малко по-добре, склонен е да изглади някои стари разногласия и е по-сърдечен с хората около себе си. Трийсет и две годишната Лиса има сериозна връзка почти за първи път в живота си. Приятелят й е млад сценарист от Калифорния и Джобс й предлага да се премести в Пало Алто, ако се оженят.

— Слушай, не знам колко още ми остава на този свят — казва й той. — Лекарите не могат да ми кажат. Ако искаш да ме виждаш по-често, ще трябва да се преместиш тук. Защо не помислиш?

Въпреки че Лиса не се премества в Калифорния, Джобс е доволен, че са се сдобрили.

— Не бях сигурен дали искам тя да дойде, тъй като ми беше зле и се опасявах от нови усложнения. Но много се радвам, че ме посети, защото така можах да си изясня много неща.

Същия месец Джобс посреща и друг посетител, който иска двамата да оправят отношенията си. Един от основателите на „Гугъл“, Лари Пейдж, току-що е обявил плановете си да поеме ръководството на компанията от Ерик Шмит. Той знае как да се подмаже на Джобс: пита го какъв съвет би му дал, за да управлява добре фирмата. Стив още е ядосан на „Гугъл“.

— Първата ми мисъл беше: „Абе, я си го начукай“ — разказва той. — После обаче се замислих и си дадох сметка, че всеки ми е помагал, когато бях млад — от Бил Хюлет до съседа, който работеше в „Хюлет-Пакард“. Затова му се обадих и го поканих.

Пейдж идва, сяда в хола на Джобс и изслушва идеите му за изключителните продукти и компаниите, които оцеляват. Ето какво разказва Стив: