Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Така Стив Джобс се превръща в най-великия бизнес ръководител на нашата ера и името му със сигурност ще се помни векове наред. Той ще влезе в пантеона на историята редом с Едисон и Форд. Повече от всеки друг през своето време Джобс прави съвършено нови продукти, комбинирайки изкуство и процесори. С плам, който прави работата с него едновременно смущаваща и вдъхновяваща, Джобс изгражда и най-креативната компания в света. И успява да вгради в гените й естетика, перфекционизъм и въображение, които вероятно ще й помогнат десетилетия наред да остане най-добре развиващата се фирма на пресечната точка между изкуство и информационни технологии.

В една биографична книга последната дума по принцип се полага на автора. Това обаче е биографията на Стив Джобс. Въпреки че върху това начинание той не наложи пословичното си желание за контрол, подозирам, че няма да отразя истинския му характер, ако в края не му дам думата.

В хода на разговорите ни той много често е разсъждавал за наследството, което ще остави. Ето мислите му, изразени със собствените му думи:

Голямото ми желание бе да създам стабилна компания, в която хората са мотивирани да правят страхотни продукти. Всичко друго беше на заден план. Разбира се, чудесно е да трупаш печалба, защото тя ти позволява да правиш страхотни неща. Мотивираха ме обаче продуктите, а не печалбата. Скъли смени приоритетите така, че основната цел бяха парите. Разликата може би изглежда малка, но в крайна сметка се отразява на всичко: какви хора назначаваш, кой получава повишение, какво се обсъжда на заседанията.

Някои казват: „Да дадем на клиентите каквото искат.“ Моят подход не е такъв. Работата ни е да се досетим какво ще поискат преди още да са го поискали. Мисля, че Хенри Форд навремето е казал: „Ако бях попитал клиентите какво искат, сигурно щяха да ми отговорят: По-бърз кон!“ Хората не знаят какво искат, докато не им го покажем. Затова никога не разчитам на пазарни проучвания. Нашата цел е да прочетем нещата, когато още не са написани.

Едуин Ланд от „Полароид“ говореше за пресечната точка между изкуство и наука. Аз харесвам този кръстопът. В това място има нещо вълшебно. Мнозина изобретяват нови неща — това не е основната отличителна черта на моята кариера. Причината хората да харесват „Епъл“ е това, че в нашите иновации има много изкуство. Мисля, че великите творци и великите инженери си приличат — по желанието да се изразяват. Всъщност някои от най-способните хора, работещи върху първия „Мак“, се занимаваха и с поезия и музика. През 70-те компютрите се превърнаха в начин хората да изразяват креативността си. Великите художници като Леонардо да Винчи и Микеланджело са били и големи учени. Микеланджело е разбирал много от добива на камъни, не само от скулптура.

Хората ни плащат, за да създаваме цялостни продукти, защото нямат време да мислят постоянно за тези неща. Ако имаш истинска страст към страхотните продукти, тя сама те принуждава да ги правиш интегрирани, да свържеш хардуера, софтуера и информацията. Разработваш ново поле, затова трябва да се справиш сам. Ако искаш продуктите ти да са отворени за чужд хардуер или софтуер, трябва да жертваш част от идеите си.

В различни периоди от миналото Силициевата долина е била олицетворявана от различни фирми. Дълго време неин символ беше „Хюлет-Пакард“. След това, в ерата на полупроводниците, такива бяха „Феърчайлд“ и „Интел“. Мисля, че за известно време символът беше „Епъл“, но после слезе от сцената. Сега са пак „Епъл“ и „Гугъл“ — но „Епъл“ малко повече. Според мен издържахме изпита на времето. От доста време съществуваме и все още сме на гребена на вълната.

Лесно е да хвърляме камъни по „Майкрософт“. Те очевидно паднаха от шампионската стълбица и се превърнаха в незначителен играч. Въпреки това оценявам постиженията им и знам колко им е било трудно. Те бяха много добри в търговската част, но никога не са били достатъчно ориентирани към продукта. Бил обича да се представя като човек на продукта, но не е. Той е търговец. За него завладяването на бизнеса беше по-важно, отколкото правенето на велики продукти. Той стана най-богатия човек в тази област и ако това е било целта му, значи я е постигнал. Не такава обаче беше моята цел и понякога си мисля, че в началото и той е мислил като мен. Възхищавам му се за компанията, която изгради — впечатляваща е — и ми е приятно да работя с него. Умен е и дори има чувство за хумор. „Майкрософт“ обаче никога не е носил духа на свободните изкуства. Дори след като видяха „Мак“, не можаха да го изкопират добре. Изобщо не схванаха основната идея.