Джак Дан - Армагедони (Антология)

Въпреки оптимистичните съобщения, че устремът й намалява и на практика се е изчерпал след потапянето на Оклахома Сити и се е изтощил в пустинята до Амарильо, водната стена напредваше. Защото земята се слягаше, а заливът неуморно подхранваше потопа. Шварцбърг и неговият екип от геолози съветваха незабавно и спешно да бъде евакуирана цялата област между Колорадо и Мисури — от Тексас до Северна Дакота.

Лъбок в щата Тексас също бе погълнат. Вълната се люшна, придойде и заличи Суитуотър и Бит Спринг. Издаденият северен край на Тексас потъна в един-единствен грамаден порив на водата.

Завихриха се водовъртежи. Огромна бъркотия от нацепено дърво и човешки останки бе засмукана, изплюта и смазана на парченца. Водите на Залива се блъснаха гръмовно в канарите на Ню Мексико и отстъпиха разпенени. Неуспели спасители по скалите край някогашния западен бряг на Пекос по-късно си спомняха съскане и писък като от разкъсана коприна при бесните удари на вълните по отскоро оголените зъбери. По-ужасен звук не били чували.

— Не можехме да доловим никакви викове, разбира се, при такъв шум, а и бяхме далеч — разказваше Дан Уивър, кмет на Карлсбад. — Но знаехме, че долу има хора. Когато водата се стовари върху скалите, все едно се сблъскаха две твърди тела. Поне час нищо не се виждаше заради пръските във въздуха.

Солените пръски. Океанът дойде в Ню Мексико.

Канарите се оказаха единствената непреодолима преграда срещу настъпващата на запад вода, която се обърна на север, изтръгвайки каменни отломки и стоварвайки отгоре си великански буци пръст. Тук-там изтребваше вдлъбнатини в гранита, сякаш правеше формички за сладолед. Сегашното риболовно пристанище Рокпорт в Колорадо е построено върху брега на подобен залив.

Водата достигна най-далечната си ограничителна линия на запад. Продължаваше обаче да приижда на север по очертанията на предишния разлом. Непреклонни пръсти сграбчиха Стърлинг в Колорадо, Сидни в Небраска, Хот Спрингс в Южна Дакота. Цялата редица от щати се настаняваше от юг към север в крайното си устойчиво положение триста метра под морското равнище.

Мемфис вече беше крайбрежен град. Възвишенията на платото Озарк, останали като острови над побеснялото море, даваха несигурен подслон на едва спасили се от удавяне хора. Вълните отхапаха късче от Мисури и се нахвърлиха върху Уичита. Топика, Лорънс и Белвил бяха последните погълнати градове в Канзас. И губернаторът потъна във вълните заедно със своя щат.

Дениъл Бернд от Линкълн бе изхвърлен полумъртъв в заливче сред скалите в Уайоминг, след като вълните го пренесли от единия край на изчезналия щат Небраска до другия. За такива избавления на косъм се разказваше надълго и нашироко по телевизията и радиото.

Единствените оцелели от цялото население на Пиер в Южна Дакота бяха шестимата от семейство Крийт. Храбрият Тимъти Крийт отнесъл и завлякъл възрастните си родители до тавана на хамбара в покрайнините на града. Брат му Джефри се погрижил да доведе по-малките деца и да домъкне каквито припаси намерил.

— Имахме един пушен бут и горе-долу половин тон ванилени курабийки — обясни той след време на спасителите си.

За късмет хамбарът се откъснал, когато бил разтърсен от вълните, и се превърнал в нов Ноев ковчег, с който се отървали от бедите.

— Май играхме карти четири дни наред — спомняше си благата госпожа Крийт, когато после я поканиха в популярно телевизионно шоу. Провинциалната й невъзмутимост не бе пострадала от изпитанието, срещу което съвсем малко жени са могли да се опълчат. — Все се чудехме защо нещо не е наред с купите. Да му се не види, бяхме забравили поп купа от бързане!

Само че подобно безгрижие и щастлив завършек не бяха обичайни. На света не му оставаше друго, освен да наблюдава смразен как водата фучи на север в сянката на високите скали, които понякога се свличаха с грохот в ревящите вълни. Ден след ден неумолимият напор поглъщаше каквото бе останало от прашните ниви и градчета.

Някои хора бяха спасени от хеликоптери, които се мъчеха да изпреварят настъпващото море. Други намериха безопасност по върховете на Западна Небраска и двете Дакоти. Но когато водата се успокои горе-долу по сегашната брегова линия на нашето вътрешно море, по първоначални оценки четиринайсет милиона души бяха погубени.

Никой не успя да изчисли материалните щети. Почти цялата територия на осем щата и части от още дванайсет просто бяха завинаги изтръгнати от сърцето на Северна Америка.