Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Ваня.

— В „Русия“ сте настанен… Какво, командировка ли?

— Може да се смята и така. Утре заминавам.

— Далече ли?

Ваня се засмя.

— В къщи, зад граница.

— Добре си е Ваня! Хайде, докладвайте.

Ваня извади от бележника още една половинка от рубла, скъсана неравно.

— Това е новата парола. Да не ги объркате. Затова ви казвам, по-добре да изхвърлите тези половинки.

— А това пък защо?

— Вие трябва да се запознаете с един другар.

— Кой е той?

— Неговото име е Кутепов. Виктор Андреевич Кутепов. Запомнихте ли?

— Какво значи да се запозная? А по-нататък?

— Слушайте подред. Точно след един месец, на двайсет и седми юни, вие трябва да бъдете в Тбилиси. Там има един хотел „Руставели“. Ще се срещнете в хола. Той ще ви познае и ще изпълнява вашите разпореждания.

— Това пък какво е? Аз ще му заповядвам! Ей, стой там, ела тук!

— А вие не бързайте, имайте търпение. Кутепов ще изпълни всичко, което ще му кажете. Тоест ще тръгне с вас, където трябва.

— А защо трябва да ходим някъде?

— Кутепов трябва да изчезне.

— Какво значи да изчезне? Да се разложи или какво?

— Ако сте такъв химик, това щеше да бъде много добре — заразявайки се от стила на събеседника, каза Ваня.

Павел отлично разбра за какво става дума, но не искаше да вярва на ушите си. Нелепо и фалшиво звучеше техният разговор в ясната топла майска вечер на брега на Москва-река, под кремълската стена. Евтин шпионски фарс и нищо повече. Необходимо беше да се увери, че не сънува.

— Накратко, трябва да го премахнем? — злобно попита Павел.

— Желателно е.

— А за мене какво? — Павел направи с пръстите международния жест, който означаваше пари.

— Много.

— И после зад диеза с два бемола? — Павел направи клетка с пръсти.

— Бемоли — какво значи това?

— Затвор… Напълно ми е ясно, че не сме на профсъюзно събрание — няма да гласуваме. Обаче аз искам да се изкажа. Или не може?

— Давайте.

— Ами ако излъжа? Ще кажа, че съм го убил, а не съм…

— Кутепов има златни коронки. Вие трябва да ги представите.

— На кого?

— Допълнително ще ви съобщят.

— Били ли сте скоро в зоологическата градина? — зададе неочаквания въпрос Павел.

— Оставете шегите.

— Сериозно питам? Е?

— Не помня.

— Тогава отидете. Струва ми се, че сега ще ви фрасна в зъбите, а когато отидете в зоологическата градина, дръпнете зебрата за опашката. Ще ви бъде интересно кой се бие по-добре.

Ваня не се обиди.

— Значи не сте съгласен? — спокойно попита той.

— А вие бихте ли се съгласили?

— Моята работа е друга.

— Помислете само какво ми предлагате. Те там си мислят, че всичко става в безвъздушно пространство.

— Защо? — учуди се Ваня. — Нищо свръхестествено не ви се предлага.

— Красивичък сюжет — да убиеш човек…

— Трябва ли да разбирам думите ви в смисъл, че ще си помислите?

— Вие сам казахте, че утре заминавате.

— Да, но имате цяло денонощие.

Бяха още далеч от задния вход на хотела. Ваня се поспря.

— Запишете моя телефон. Може би ще премислите…

Павел записа на лист хартийка, която извади от палтото си. И попита:

— А какво ще стане, ако откажа?

— Разсъдете сам. Вие не сте само частно лице, все пак имате задължения.

Докато пътуваше в електричката към вилата и прехвърляше своя разговор с този фалшив Ваня, у Павел се оформяше убеждението, че цялата му игра беше напразна. Като че ли той не направи никакво впечатление на Ваня. Всеки си говореше това, което му е писано в ролята, без да вниква в речта на събеседника.

С това и започна той разказа си, след като си отпи артезианска вода от ведрото на верандата, сядайки пред Владимир Гаврилович в беседката. Семьонов седеше малко по-встрани и слушаше, стараейки се не така явно да разглежда човека, с когото току-що го беше запознал полковникът.

След като предаде разговора си с Ваня, Павел каза:

— Изобщо този Ваня се чувствува като у дома си. От нищо не се страхува. Паролата ми каза пред очите на цяла Москва, води ме направо от мястото на срещата към хотела.

— Когато излизаше от Кутепов, беше съвсем друг — каза Марков.

— Наистина ли допускате, Владимир Гаврилович, че те сериозно говорят за това убийство?

— Какво чудно има? Според стандарта това е нормално. Друг е въпросът, че е предложено на тебе. Но ние трябва да изхождаме от това, че ти си разкрит.

— Сами да ни предават Кутепов — защо така изведнъж?

— Този Ваня не е скрил всичко от теб. Не е излъгал кога заминава. Нали?