Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Виктор Андреевич Кутепов се настанил в хотел „Минск“ — как е успял да го уреди, е просто необяснимо, тъй като в новия хотел не е имало свободни места от самото му откриване. През последните денонощия той не е напускал сградата, а от стаята излязъл само веднъж. Вероятно е чакал телефонен звън…

Вечерният самолет от град К. се приземи на Внуково в двадесет и два и тридесет. Като се разпореди да изпратят кола на летището, Владимир Гаврилович си отиде в къщи, вечеря, прочете вестниците и в двадесет и два часа се върна на площад „Дзержински“.

Когато Семьонов влезе в кабинета му, Владимир Гаврилович машинално отбеляза за себе си, че този непознат контраразузнавач прилича с нещо неуловимо на Павел Синицин: може би, че и двамата имаха светли коси, или че и на Семьонов, както и на Павел веждите бяха свити сериозно, даже навъсено, а в погледа им се чувствуваше неизлечима насмешка. Да, а и на години като че ли бяха еднакви. Наистина Семьонов се различаваше по външен вид от столичните си другари по загара.

Семьонов се представи официално. Марков му протегна ръка, каза своето презиме и като го покани да седне, помоли да изложи всичко, което има отношение към Кутепов. В разказа си Семьонов особено подчерта тези моменти, които свидетелствуваха за страха на Кутепов да бъде фотографиран и да остави портрета си в чужди ръце. Подробно описа по какъв начин старши инспекторът от криминалната служба подполковник Орлов получи веществени доказателства, изобличаващи Кутепов.

— Епизодът с фотографирането в кафенето през миналата година ли беше? — попита Марков, когато Семьонов завърши своя доклад.

— Да, в края на май — началото на юни.

— Само заради филма ли е бил Кутепов в апартамента на този младеж?

— Друго нищо не е изчезнало.

— У момичето не е ли останала някоя снимка?

— Нито една.

Марков замълча. Разказът на Семьонов, особено историята с фотографирането, затвърди увереността на Владимир Гаврилович, че наистина Кутепов що ги доведе до някаква следа. Той извади от касата една тънка папка, отвори я, прелисти старите посивели книжа и подаде един лист на Семьонов:

— Запознайте се.

Това беше формуляр от СД на хауптман Гуров със залепена снимка. След като Семьонов го прочете, Марков му даде заключението на експертите, идентифицирали портрета на Гуров от формуляра и преснимания портрет на Кутепов от направената снимка от Льоша Дмитриев в кафене „Над реката“ и която му беше изпратена именно от Семьонов.

Наблюдавайки израза на лицето на майор Семьонов, докато четеше заключението на експертизата, Марков неволно се усмихна: изведнъж изчезна всякаква насмешка и остана само един жаден интерес.

Семьонов с неохота върна книжата.

Марков каза, слагайки ги в папката:

— Бихме могли да го наречем далновиден и предпазлив, как мислите?

— Имате предвид тези номера със снимката? Определено предпазлив. А как е истинското му име, другарю полковник?

— Кутепов.

— Тогава той е даже много далновиден.

— Защо „тогава“?

— Обикновено такива като него при немците са били с истинските си имена, а се крият с чуждо, защото собственото е опетнено. А този обратното.

— Каква е разликата?

— Ами как? По-удобно е да си живееш с истинското име. Изведнъж те повика някой от старите познати — няма да трепериш.

— И това е вярно — каза Марков. — Как мислите, ще ни потрябва ли инспекторът от криминалната?

— Орлов? Той може да бъде много полезен.

Марков беше вече решил да извика Орлов, но винаги в такива случаи смяташе за необходимо да знае мнението на сътрудника, с когото им предстоеше да действуват заедно.

— Значи ще извикаме Орлов — каза Марков. — Ще се съберем утре сутринта, когато дойде той.

— Разрешете да го посрещна, другарю полковник!

— Добре. Но се наспете добре.

След този разговор последва телеграмата, получена от Орлов през нощта.

На сутринта Семьонов посрещна Орлов и заедно отидоха при полковник Марков. Полковникът се интересуваше от подробности, известни само на Орлов. След това Марков нареди на Орлов да се настани в хотела и да съобщи телефона си. Когато потрябва, ще го извикат. После Марков се обърна към Семьонов:

— Ето какво, Евгений Михайлович… Ще се наложи да останете по-дълго в Москва. С вас ли е целият гардероб?

— Това не е пречка, жена ми ще изпрати необходимите дрехи.

— Действувайте веднага, моля. Мисля, че ще имате доста работа.

Марков извика Семьонов в събота на 27 май и му разказа следното: