Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Ясно — казала Мария с досада в гласа, едва скривайки своята неловкост от неумелата лъжа на събеседника й: нали тя се беше преместила в двустайната квартира наскоро.

Около две минути вървели мълчаливо, след това Уткин казал съчувствено:

— Извинете за нескромния въпрос… Вие все още ли го смятате за свой съпруг?

— Ами какво да правя? — казала Мария.

— Той не ви ли помага?

— Абсолютно с нищо.

Отново замълчали, а след малко Уткин казал:

— Аз послъгах. Никога не съм живял във вашия град.

Мария се учудила:

— Не разбирам… Не ви ли се струва, че всичко това е странно. Спирате ме на улицата… Непознат човек…

— Михаил ме помоли да ви се обадя, да ви кажа да не се безпокоите… Той каза, че знаете къде е…

Тя се спряла, погледнала го в лицето.

— Моля ви, престанете. Не искам нищо да слушам.

— Вие можете да предадете за него нещо чрез мен…

— Всичко хубаво — казала Мария и изтичала на другата страна на улицата.

Още същата вечер Уткин си замина обратно с влака през Москва.

Своя доклад пред Владимир Гаврилович Марков Павел започна с думите:

— Мислете както искате, но ми е невъзможно да разбера задграничните господари на Михаил.

— Защо?

— Вижте какво се получава. Уткин е отишъл при Мария да провери нещо, нали?

— Да предположим.

— Следователно още от самото начало, тоест от момента на връщането на Михаил, те не му вярват.

— Да речем, че не му се доверяват докрай.

— Добре. Отбелязваме това. По-нататък: Уткин е толкова сигурен, че след него няма „опашка“, че почти не проверяваше. Какво значи това? Вие как смятате, Владимир Гаврилович?

— Те го смятат надеждно законспириран.

— Как така? — попита Павел. — Първия човек, когото Уткин е видял на наша земя, е Михаил, заподозрения Михаил. Значи още от първата крачка Уткин би трябвало да бъде нащрек. Или разсъждавам неправилно?

— Като че ли всичко си е на място.

— Тогава къде е логиката?

— Наистина не се връзва — съгласи се Марков.

— По-нататък. Аз имам и друго предположение, но и то до никъде няма да ни доведе.

— Например?

— Да приемем, че те смятат Уткин за разкрит. Значи лесно е да се сетят, че ние ще предупредим Мария за неговата визита. За какво е тогава този цирк?

— А ти не допускаш ли…

— Извинете, Владимир Гаврилович, зная какво имате предвид. Предвидихме добре: Уткин пристигна сам, след нас нямаше „опашка“.

— Остава да признаем, че Уткин е пътувал с честни намерения? — дразнейки Павел, попита Марков.

— В такъв случай аз изобщо не мога да открия благородния подтик на онези гении, които са завели Уткин при Мария. Въпросите му са доста примитивни.

Когато Павел преминаваше към изящни фрази, това значеше, че обсъжданият въпрос е престанал да го вълнува поради своята абсурдност. Съобразявайки се с това, Марков предложи:

— А сега да започнем отначало. Разказвай подред.

— Аз съм записвал точно.

Павел извади от джоба си сгънат на четири лист, където беше записал разговора между Уткин и Мария — дословно, с уточнения, направени от Мария.

Марков даде на Павел да прочете едно от писмата на Михаил Тулев, в което съобщаваше за подозренията на Себастиян към него, за проверката в лоялността му и за съперничеството между Себастиян и Монаха.

— Може би си прав по отношение на това, че Себастиян не е много с всичкия си — каза Марков в края на разговора… — Първо, в тези работи преди всичко действува старото правило: колкото по-просто, толкова по-вярно. Второ, пие още не знаем с каква цел Уткин е изпратен при Мария. Може би проверяването на Мария е само предлог, а главната задача е съвсем друга. Ние не знаем всичко.

— Вие, Владимир Гаврилович, си противоречите — иронично забеляза Павел. — Казвате, че колкото по-просто, толкова по-добре, а сам усложнявате нещата.

Марков се усмихна.

— Ние не сме догматици. Живи хора сме.

… Този разговор се проведе на 27 април 1972 година. На 28 Уткин се върна в къщи. На 29 дойде голямо съобщение от Михаил Тулев и този ден сложи край на спокойствието, което цареше в старото, започнало от преди десет години дело. Всичко се раздвижи.

Михаил уведомяваше Марков, че в скоро време, не по-късно от средата на май, в Съветския съюз ще бъде прехвърлен агент със сериозни задачи. Михаил е имал честта да го готви за прехвърлянето му и той му е представен под името Владимир Прохоров, а всъщност това е Карл Брокман. По-нататък следваше подробен портрет и жизнеописание на Брокман. Прилагаха се три снимки, които Михаил беше направил на Брокман в профил и анфас. Начинът на прехвърлянето не беше известен на Михаил.