Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

В моя полза работеше фактът, че по принцип навсякъде по света атомните централи са разположени по еднакъв начин. Има ограда. Има съоръжение за достъп — портал. Има административна сграда. Има склад. Има групи цистерни, където съхраняват горивото за аварийните охладителни системи и помощните силови агрегати. Има екранирани съоръжения за съхраняване на отпадъците и накрая идва сградата на реактора — огромен електропроизводителен блок, който се състои от противоаварийно помещение, в което е разположен реакторът, турбинно помещение, където турбините преобразуват ядрената енергия в електричество, помощна сграда, където са разположени много от спомагателните системи, както и огромна охладителна кула, в която се охлажда прегрятата вода, преди да се рециркулира през парогенератора в активната зона на ядрения генератор.

Освен това, тъй като съм прониквал в такива военни съоръжения по целия свят още когато бях редник и Ев Барет ежедневно пъхаше големите си обуща 45-ти номер в задника ми просто за да поддържа съзнанието ми будно, знаех всичко за мерките за сигурност, срещу които щяхме да бъдем изправени — те изобщо не ме притесняваха. Охраната — ако има такава — ще е концентрирана около генераторния блок, склада и други оперативни зони. Останалата част от района е на мое разположение.

Всъщност според списание „Форчън 500“ охраната на атомните електроцентрали, независимо дали се намират във Франция, САЩ или другаде, не е много по-различна от тази на повечето комплекси на най-богатите фирми или пък на държавните предприятия. Независимо дали става дума за „Дженерал мотърс“, „Тексако“, „Кока-кола“, „Трий майл айлънд“ или Белия дом, охраната може да се раздели на девет универсални първични зони на уязвимост. Те са периметърът, системата за комуникация, командната и контролна структура, ежедневните начини на работа, входът и изходът, номенклатурната система (дали главният вход се нарича „Главен вход“ или „Порталът на Джоунс стрийт“ — това е важно само ако извършвате аварийни ответни действия), степента на интеграция (или на липсата й) с местните власти и начинът на мислене на висшето ръководство.

Всички останали фактори за уязвимостта се отнасят до променливи като географска структура, местни закони, използвани продукти и могат да се използват по подходящ начин във ваша полза.

Питате за какво, по дяволите, говоря. Окей, ето ви един конкретен пример: атомната електроцентрала, в която искахме да проникнем. Знам как могат да бъдат преодолени деветте неща, които пораждат тревога. Затова нека сега разгледаме онова нещо, което прави централата най-уязвима и как можем да го използваме.

Уникалната особеност, за която говоря, е, че тази инсталация произвежда гориво с помощта на атомна енергия.

Какво означава това? Значи, че системата за охрана на подобни атомни съоръжения е ориентирана към стратегия с ответни действия, чиято единствена цел е да отблъсне диверсия. Компонентите на охраната включват високи огради и заключени портали, електронни сензори за защита срещу влизане, камери за наблюдаване на площадката и патрули.

Защитната охрана често пъти се формира съгласно тактически план от пет части:

1. Откриване и оценка на проникването върху територията на площадката.

2. Забавяне на нападението.

3. Отвръщане с контранападение.

4. Освобождаване на обекта от нападателите.

5. Продължаване на дейността на обекта.

Възможно е всичко това да изглежда добре на хартия, но мога да ви уверя от опит, че в реалния живот, ако бъде приложен, планът за безопасност по принцип се превръща в едно голямо осиране. Защо? Първо, защото онези, които управляват атомните централи, не обучават достатъчно често хората от охраната си за агресивни форми на ответни действия. Скъпо е. Една истински щателна операция по осигуряване на безопасността означава, че трябва да се осигурят блоковете на централата. Нека обясня на английски език: напълно възможно е да бъде спрян един реактор. Просто запитайте някой вицепрезидент на електропроизводителна фирма дали загубата на половин милион долара от приходите е нещо, което би искал да прави редовно.

А заради това, което ръководителите обичат да наричат съображения за безопасност, те почти никога не позволяват на хората от охраната да провеждат учения с истинска стрелба срещу движещи се мишени. Някой може да се нарани и да заведе дело срещу централата. Разбира се, повечето служители от охраната никога не се обучават за агресивни тактически действия, защото, ако, да кажем, убият някое танго, семейството на тангото може да ги осъди и да спечели делото.