Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Не беше нещо особено. Всъщност дори беше занемарено по изтънчен начин, както повечето лондонски клубове: окъсани стогодишни персийски килими по пода, протрити кожени фотьойли и добре износени маси. Но мраморното фоайе беше впечатляващо, а по стените висяха картини от стари майстори. Брукфийлд ме заведе в една зала с дълъг бар и изглед към запуснат двор.

Един барман — на около осемдесет години — в раирана жилетка се усмихна щастливо при влизането ни.

— Добър ден, милорд — каза той широко усмихнат.

Седнахме един срещу друг в стари кожени фотьойли, а на сребърен поднос между нас стоеше половин бутилка „Савил клуб фино̀“ и литър „Сан пелегрино“ 48 48 Марка минерална вода. — Б.пр. . Тод остана прав на вратата.

Брукфийлд, който пиеше от бутилираната вода, вдигна чашата си за поздрав:

— Наздраве.

Вдигнах чашката си с шери към него. Отпихме. Зелените му очи не се отделяха от лицето ми.

— Не сте такъв, за какъвто се представяте, полковник.

— Какво имате предвид?

— Доста добре играете ролята на побойник. И все пак сте доста изтънчен, нали?

— Вие го казвате.

— Знам, че сте преминали през всички звания — мустанг. Нали така американците наричат старшините, които стават офицери?

Поклатих глава.

— Освен това знам, че имате диплом за висше образование въпреки склонността ви към вулгарности, насилие и шокова тактика.

— Непредсказуемостта е важен, дори съществен елемент на бойните действия със специални методи. На мен ми е полезна. — Отпих, като го наблюдавах. — Е, лорд Брукфийлд, или Ишмаел, какво има, мамицата му? Защо ме поканихте да си поговорим на четири очи?

Усмихна ми се.

— Вярвам, че подценявате противника. Искам да коригирам това.

— Имате предвид приятеля си Джеф?

По израза на лицето му разбрах, че не е харесал малката ми шега.

— Разбира се, че не. Говоря за онези, които убиха вашия командващ.

— Те са терористи. Ще умрат.

— Не е толкова просто.

— Защо?

— Защото тези „терористи“, както така спокойно ги определяте, са всъщност добри хора по душа независимо от действията им. Проблемът е, че те просто са били тормозени от вашето общество. Омръзнал им е антиислямският тероризъм на Запада, останал от историята и основан на карикатури, предубеждения и невежество. Изморени са от бедност и слабо образование и от това, че другите се възползват от тях. Омръзнало им е да бъдат убивани от другите, докато вие — ние — от Запада стоим и гледаме.

— И затова реагират, като убиват невинни хора.

— Може методите им да не ви харесват, но те са разбираеми след толкова много години унижения. Това е начинът да привлекат вниманието към проблемите си, да накарат останалата част от света да се пробуди. Но не там е работата. Работата е в…

— Точно там е работата. Не искайте от мен да съчувствам на тълпа задници, които вярват, че билетът за пътуване с вълшебно килимче до рая започва от взривяването на лека кола или на самолетоносач. Не искайте от мен да съжалявам торби с лайна, които убиват невинни хора.

— Възгледите ви са ограничени. Това са възгледите на типичен необразован военен убиец от Запада. Мнението ми за вас е по-различно, полковник. Нека за минутка погледнем нещата от друг ъгъл. Вземете войната в Персийския залив. Западните страни гледаха на това като на велик съюз. Но за лишените от права мюсюлмани представляваше съвременен кръстоносен поход — християнството и покварените му арабски съюзници срещу чистотата на исляма. Това е урокът, преподаван в джамиите от Фез 49 49 Град в Мароко. — Б.пр. до Кабул.

— Но този възглед е погрешен.

— Може би е така за човека от Запад, за немюсюлманина. Вие, полковник, трябва да се поставите на наше място, както се казва. Погледнете случилите се наскоро неща от гледна точка на мюсюлманина. Например бомбените атентати в САЩ…

— Не можете да отречете, че това бяха терористични нападения, нали?

— Съвсем сигурно мога да го отрека, ако от собствена гледна точка започна война срещу Запада. В този случай мога да определя тези нападения като серия малки, но важни битки, спечелени от моята страна.

— А престъпниците?

— Воини на исляма във великата война срещу неверниците.

— Ако са воини, то аз ще ги преследвам и убивам.

— Няма да е възможно да ги преследвате. Вие сте външен. Те имат подкрепа и инфраструктура. Знаете ли, полковник Марчинко, че хората, които смятате за терористи, могат да идат във всеки един мюсюлмански квартал в Англия и да получат помощ, защото повечето от мюсюлманите, които живеят там, смятат, че са подложени на дискриминация от Запада? И затова гледат на тези, ъъ, смъртоносни активисти точно както селяните, живеещи около Нотингам, са гледали на Робин Худ.