Ричард Марчинко - Свирепия III (Зелената група)

Тъй като бил използван да предава секретна информация, Разузнавателното управление към Министерството на отбраната на САЩ наредило на шпионите си да погледнат лорда по-отблизо. Тони беше разгледал отчети, отразяващи в хронологична последователност действията на Брукфийлд от името на британското разузнаване, задържането му в Ливан, приятелството му с Джеф Лайъндейл, дори и личната му охрана, предвождана от бивш сержант от Специалните сили на име Тод Стюарт. Името му било въведено и в компютрите на Агенцията за националната сигурност, което означава, че международните му телефонни разговори се следят. Последното обаждане, отразено в досието на Брукфийлд, било от миналата седмица — неизвестно лице се обадило до къщата на лорд Брукфийлд от Кайро.

Информацията на Мерк напълно съвпадаше с тази на ЦРУ. Най-новият доклад от Ленгли бе психологически профил, направен преди по-малко от три месеца. В него се излагаше предположението, че младият лорд Брукфийлд може би страда от хроничен стокхолмски синдром, породен от тримесечното си затваряне в Баалбек 45 45 Град в Източен Ливан, важен център по времето на финикийците и римляните. — Б.пр. , т.е. чувство, че се идентифицира с мъчителите си и действа вместо тях. Основанията за това бяха, че политическите му възгледи или поне онези, които излагаше в честите си статии за вестници като „Таймс“ и „Лондон обзървър“, бяха станали значително промюсюлмански след престоя му като заложник.

Четири часа и половина по-късно, когато бях приключил с търсенето, влязох в хотела. Във фоайето ме чакаше лорд Брукфийлд. Седеше на тапициран диван, а обутите му в идеално изгладен панталон крака бяха скръстени в глезените. Четеше „Лондон таймс“ през малки очила с рогови рамки. Точно зад гърба му, скръстил ръце, стоеше най-страшният чернокож, който някога съм виждал — висок почти два метра и с огромни мускули.

Брукфийлд ме видя, когато влязох, пъхна очилата в джоба на сакото си и стана, за да ме посрещне. Сянката му се раздвижи и ме загледа така, както Schutzhund 46 46 Куче пазач (нем.). — Б.пр. ротвайлерите гледат потенциалната си жертва.

— Полковник — каза Брукфийлд и протегна ръка, — надявах се, че ще ви видя.

Разтърсих ръката му.

— Приятно ми е да ви видя, лорд Брукфийлд.

— Мислех си, че няма да е зле да идем в моя клуб отсреща и да си побъбрим — може да опитате шерито. Специално за нас го внасят.

Звучеше добре. Погледнах нагоре към тъмното привидение, което скриваше всички лампи.

— Кое е това чудовище Франкенщайн?

— А… моят спътник и телохранител, Тод Стюарт, от Айл ъф Скай 47 47 Остров в северозападната част на Шотландия. — Б.пр. . Огромен е, нали?

Не можеше да се отрече. Стюарт вероятно тежеше сто и двадесет кила, макар че телесните му тлъстини в никакъв случай не бяха повече от 1 процент. Кръглото му лице, подчертано от тънки мустаци, беше безизразно. Имаше студени очи на кобра, каквито отличават професионалните стрелци. Носеше модерен костюм с двоен ревер от кариран плат, но вместо с обувки беше с черни каубойски ботуши от — погледнах още веднъж, за да съм сигурен — акулова кожа. Косата му беше прибрана като моята — назад в плитка, като се спускаше по гърба му, само че беше завързана не с плебейски ластик, а с няколко ленти от шотландско каре.

— Чувал съм за чернокожи ирландци, но вие сте първият чернокож шотландец, когото някога съм срещал. — Протегнах ръка, но не й обърна внимание.

— Моля те да извиниш Тод. Той ненавижда да се докосва до хора, освен ако не е абсолютно наложително.

— Кога става абсолютно наложително?

— Когато ги убива — небрежно отговори Брукфийлд. — По време на Фолклендската кампания получи похвала за извънредни заслуги. Той е специалист по ръкопашния бой. Ножар. Прониквал е в аржентинските позиции, а след това е прониквал в самите аржентинци.

По лицето на Брукфийлд премина кисела усмивка.

— Разбирате ли, след като ме отвлякоха в Ливан, реших, че може би съм по-привлекателна мишена, отколкото съм си мислил. Затова Джефри ми намери Тод. Той тъкмо бил напуснал Специалните сили след двадесетгодишна служба и си търсел работа. Това беше преди осемнадесет месеца — оттогава сме заедно. Успява да ме опази цял-целеничък. Добро споразумение, не смятате ли?

— Щом сте жив, лорд Брукфийлд…

Излязохме от хотела и се върнахме по Дюк стрийт на Гроувнър скуеър, свихме наляво, пресякохме Брук стрийт и отидохме към следващата пресечка до врата с цвят на слонова кост и без табелка. Номерът на къщата беше 69. Брукфийлд отвори тежката врата и ме покани с жест да вляза пред него.